Преглъщам възраженията си, защото знам, че той просто се опитва да намери разумно извинение, за да можем утре да тръгнем за града, без да събуждаме подозренията на господин О’Лиъри. Но дори да е така, репликата му ме вбесява.
Насилвам се и се усмихвам.
— Точно така. Бих искала да си купя някои неща, преди да си тръгнем оттук.
Господин О’Лиъри бавно кима.
— И кога ще стане това? Искам да кажа, кога ще си тръгнете?
Димитри ме хваща за ръката, стиска я, сякаш иска да ми предаде тайно съобщение.
— Мисля, че няма да останем още дълго.
20.
— Заради картата е, нещо ме съмнява — заявява Димитри, когато на другия ден се отправяме към Олдкасъл.
— Коя по-точно?
Всъщност умирам от любопитство след втората странна вечер, която прекарахме с Бриджид и господин О’Лиъри.
— И двете — отвръща той и свива с коня си надясно, по тесен път, който води към скупчените постройки в далечината. — По-точно сравнението им една с друга.
Прехапвам устни и се мъча да разгадая смисъла на думите му.
— Не са ли еднакви?
Той поклаща глава.
— Почти, но имат една малка разлика.
— Каква?
— На картата, която донесохме от Лондон, е отбелязано едно допълнително възвишение. Голямо е, а липсва в картата на господин О’Лиъри.
Не бързаме да пристигнем в Олдкасъл, бавно влизаме с конете си в града. Тихият тропот на копитата по пътя би ми подействал успокояващо, ако семената на съмнението не бяха вече посадени в душата ми.
Обръщам се към Димитри:
— Да не е онова, което проучвахме без господин О’Лиъри?
Димитри тръсва глава.
— Използвах картата му през първия ден с мисълта да не би да е по-нова, понеже той заяви, че нанася всяка новооткрита подробност върху нея. Сравних ги едва след първия ден, в който излязохме заедно.
— Но защо не ми каза нищо? — Дразня се, задето е запазил откритието си в тайна от мен.
— Помислих си, че е най-обикновена грешка, но вчера, когато видяхме онази жена до пирамидата…
— Мейв.
Той кима.
— Мейв. Е, тя беше до хълма, който не е отбелязан върху картата на господин О’Лиъри. Реакцията му бе необикновено силна за такава проста случайност, не мислиш ли?
Картината се изяснява още повече и аз се надявам, че сме направили пробив.
— Какво общо има това с олдкасълската библиотека?
Някакъв възрастен господин на кон се насочва към нас, а до него язди младо момче. Димитри им кима за поздрав и ги проследява с очи. Изчаква да ни подминат и продължава:
— Може би нищо. Но се надявам, че в архивите има някаква информация за грамадата, която не е показана на картата на господин О’Лиъри. Все си мисля, че той крие нещо, и съм решен на всяка цена да разбера какво е то.
Макар че винаги съм възприемала книгохранилищата като библиотеки (дори онези, които се намират в жилищата ми), трудно ми е да приема мястото, където са складирани олдкасълските архиви, за библиотека. Всъщност, след като въпросът ни бива приет от застаряващия чиновник с недоумение, и двамата сме на мнение, че сме сгрешили сградата. Той ни отвежда в задната стая едва когато Димитри казва:
— Бихте ли ни показали списъците?
По пътя подминаваме петима груби на вид мъже във външния коридор, единият води завързана с въже коза. Те сякаш очакват нещо, но никой не тръгва след нас към стаята с документите. Навеждам глава и се питам дали гледат на мен като на жена, след като съм прибрала косата си и съм я напъхала под шапката — винаги правя така, когато съм на кон.
Чиновникът ни оставя в претъпканата с папки и всякакви стари хартии стая. Нито папките, нито хартиите са подредени, но след като ги оглеждаме внимателно, успяваме да определим три ясно очертани категории — удостоверения за раждане, за смърт и брачни свидетелства; съдебни преписки; топографски скици.
Захващаме се със скиците, разделяме ги на две половини, като Димитри се захваща с едната, а аз с другата. Документацията започва от преди близо сто години и ние пропускаме страниците, където се споменават земеделските земи на Локру. За района извън Олдкасъл има твърде малко документи и в ранния следобед ние вече сме привършили работа.
— Едва ли има смисъл да преглеждаме брачните свидетелства — казва Димитри, обляга се на стола и изпъва крака. — Да минем направо към съдебните преписки, какво ще кажеш?