— Благодарим ти.
Думите ми излизат като шепот. Иска ми се да й кажа, че схващам магията на мига, нищо че не ни е дал отговорите, които търсим.
Усмивка озарява лицето й.
— Рано е да ми благодарите. Тепърва ще ви покажа онова, което търсите.
Очаквам, че ще се опита да дешифрира знаците по каменната стена, ала тя ме дърпа към едната й страна и се навежда да погледне нещо много близо до пода на пещерата.
— Не гледай самата стена, макар да ми се струва, че и тя казва същото чрез отдавна изчезналите символи.
Мейв маха с ръка на Димитри да мине напред, посочва му факлата и той я накланя, като насочва пламъка много близо до стената.
Не виждам нищо необичайно. Само малка гладка издатина в средата, под дълга редица камъни, пълзяща към тавана на пирамидата.
— Почакай… — Димитри протяга свободната си ръка към стената, избърсва малко от прахта, която политва като ято молци в светлината на факлата.
Когато отново заговаря, от устата му се изтръгва изумен шепот:
— Тук има нещо.
Поглеждам по-отблизо и се питам дали се е съсредоточил в мястото зад извивката, защото аз не виждам никакви знаци. Ала в същия миг Димитри леко придвижва ръката си, светлината се спира върху парченце торф на стената и аз започвам да го различавам.
С края на ризата си много внимателно изтривам стената около мястото, където току-що съм започнала да различавам някаква маркировка. Не след дълго разбирам, че Димитри е прав.
Там наистина има нещо.
— Дръж факлата. — Димитри ми я подава и аз насочвам пламъка към стената, а той се навежда напред.
Дълго мълчи и аз започвам да се чудя дали не сме си въобразили. Дали маркировката изобщо има нещо общо с Камъка.
Ала когато се обръща и ме поглежда, вече съм сигурна, че има.
— Пророчеството. Написано е тук. Издълбано е в скалата на латински език.
— Нали ви казах — сияе Мейв.
— Това ли е всичко? — Навеждам се напред, за да го видя с очите си, въпреки че за жалост не разбирам латински. — Пише ли нещо за Камъка? Тук ли е скрит?
Той проследява с върха на пръстите си издяланото в стената.
— Не точно.
— Не точно ли? — Не си правя труда да скривам нетърпението си.
— Цялото пророчество е тук — и страницата, която си намерила в библиотеката на баща си, и онази, която открихме в Шартр.
Той млъква за малко, а гласът му става строг и тържествен:
— В общи линии пише следното: „При първата светлина на Нос Галон-Маи освободи обвързаните с Падналите чрез силата на този Камък и словата на техния Обред.“
Клатя глава:
— Почакай малко… „словата на техния Обред“ ли? Нима искаш да кажеш, че става дума за Обреда на Падналите? Казва ли се какъв е Обредът?
Той свъсва вежди и още повече се навежда към стената.
— Това е… напълно възможно. Тук пише нещо за да видим — кръг, хвърлен от Паднали ангели, и… нещо за призоваването силата на Сестрите да затвори Портата на Бранителката и да запази света от Звяра на… на вековете. — Той се обръща към мен, очите му блестят, гласът му издава вълнението, което се старае да скрие. — Трудно е да се разбере точният текст. Стената е мръсна, думите са издълбани много отдавна, но все пак изглежда, че е нещо като чародейство.
— Чародейство? — повтарям аз. — Значи е заклинание? И може да се използва за затварянето на Портата при Ейвбъри?
Димитри кима бавно и виждам как напряга ума си.
— Звучи точно така. Предполагам, че всяко заклинание може да се нарече и обред. А тук се казва: „чрез силата на този Камък“, което би могло да означава, че Камъкът е бил тук и през цялото време е бил скрит с думите на Обреда.
— Само че не е бил. Поне не е тук сега — казвам аз и се озъртам. — Освен ако…
Хвърлям поглед към Мейв.
— Да си взела нещо оттук, Мейв? Имало ли е нещо преди, което вече го няма?
В очите й проблясва гняв.
— Нищо не съм взела! Идвах само да гледам.
Тя извръща глава и упорито се взира в стената на грамадата. Когато отваря отново уста, промълвява:
— Другите го взеха. Аз само гледам. Не правя нищо друго.
Думите й събуждат нещо в съзнанието ми и аз протягам ръка към издатината току под издълбаните думи на Обреда. Отчупеното място в стената е гладко и закръглено. Вдигам поглед и в мрака на пещерата съзирам очите на Димитри.