Мъжът се обръща, погледът му пада върху мен, преди да тръгне през тълпата с една-единствена цел. Маската му е изискана — голяма и украсена с ониксови камъни, подредени в блещукащо сребро и тъмночервени пера.
Сякаш през всичкото време е знаел, че ще избера тъмночервената рокля.
Той идва до мен, хваща ме за ръката, ала не се навежда да я целуне. Димитри не се преструва, че следва лондонските правила на поведение. Голямата му ръка обхваща моята малка длан и той ме придърпва към себе си, докато усетя твърдината на тялото му. Взира се дълбоко в очите ми и в следващия миг навежда глава към лицето ми. Целувката му е страстна и продължителна и без да мисля, аз вдигам ръка да докосна тъмните къдрици на тила му. С неохота се откъсваме един от друг, някои от хората в близост до нас повдигат вежди, а после се съсредоточават в собствените си грижи.
Той се навежда към ухото ми и изрича специално избраните за мен думи:
— Пленителна си.
— Ах, господине, колко любезно от ваша страна!
Вдигам брадичка, за да надникна в очите му, и престорено свенливо пърхам с мигли. Но след миг се предавам и се смея.
— Откъде си сигурен, че съм аз?
— И аз мога да ти задам същия въпрос — ухилва ми се той. — Дали пък не се заплесваш по всеки, който носи украсена със скъпоценни камъни и пера маска?
— Никога — ставам сериозна аз. — Имам очи само за теб.
Погледът на Димитри помръква. В израза му разпознавам желание, породено от часовете, които след завръщането ни от Алтус прекарвахме, потънали в обятията си — той в моите, аз в неговите.
— Ела — протяга ръка той. — Да танцуваме. Няма да е същото като на Алтус, но ако затворим очи, може и да се получи.
Той ме дърпа през тълпата, като си проправя път със самото си присъствие. Приближаваме се до дансинга и край нас шеметно прелетява Соня в прегръдките на Байрън. Тя е щастлива, но в момента аз ни най-малко не й завиждам.
— Добър вечер, госпожице Милторп. Чух, че може би се нуждаете от експертна помощ.
Въпреки че гласът, дошъл иззад гърба ми, не е висок, той тутакси приковава вниманието ми. Направлявана от ръката на Димитри, аз спирам и се обръщам към мъжа, застанал сред тълпата гуляйджии. Бялата му коса и бръчките по кожата на ръцете му говорят, че е на възраст. Маската му е в черно и зелено и е обградена с паунови пера, но мастиленосинята му одежда го издава, тъй като тя е любимата му дреха, която носи дори в по-тесен кръг в Дружеството.
— Артър! — Усмихвам се, щом разпознавам пред себе си възстария Друид. — Как ме позна?
— А, госпожице! Чувствителността ми не е каквато беше, но все още съм Друид, от главата до петите. Дори екстравагантният костюм не може да скрие самоличността ви.
— Колко сте мъдър! — Обръщам се към Димитри аз и се опитвам да надвикам тълпата, без да крещя. — Мисля, че познаваш господин Фробишър от Дружеството?
Димитри кима с глава и протяга ръка.
— Срещали сме се няколко пъти. Артър много ми помага, откакто наех стая тук.
Артър стиска ръката на Димитри и в очите му блести възхищение. Говори тихо, като се навежда, за да го чуем.
— За мен е чест да окажа гостоприемство на Братството.
Церемонията по запознанството приключва и аз си спомням думите на Артър.
— Споменахте нещо за експертна помощ?
Той кима, издърпва нещо от джоба си и ми го подава.
— В кулоарите се носи слух, че издирваш информация. Ето адреса на някои мои познати. Може да ти помогнат.
Протягам ръка и усещам напуканата повърхност на сгънатия пергаментов лист, който той поставя в ръката ми.
— Артър, кой ти каза, че имаме нужда от информация? — Очите на Димитри помръкват. — Нашите проучвания трябваше да се пазят в най-строга тайна.
Артър кима, отново се навежда и хваща Димитри за рамото, за да му вдъхне спокойствие и сигурност.
— Не бива да се тревожиш, Братко. В нашите среди слуховете се разпространяват бавно и предпазливо. — Той се изправя и посочва към парчето пергамент в ръката ми. — Разчитайте на тях. Ще ви чакат.
Той се обръща и без да промълви нито дума повече, изчезва в тълпата. Иска ми се веднага да разгъна листчето, да видя кой може да пази отговорите, които търся, ала ще е невъзможно да разчета адреса и името, докато ме блъскат от всички страни. Димитри ме наблюдава как сгъвам листа още два пъти, как отварям нанизаната си на ширит чантичка, която виси на китката ми. Намествам сгънатия лист в копринената подплата и дърпам краищата на ширита, за да я затворя.