С нежните си ръце тя докосва плата, закриващ лицето й. С мъка поглеждам към нея, когато тя отхвърля качулката от изящните си скули. Но не мога и да не я гледам.
Замръзвам на място, когато огънят и нежно озареното небе осветяват чертите й.
Пред мен е Алис. Тя е заедно с ключовете, докато аз стоя сама, заобиколена не само от омразните Пазители, а и от хората, с които съм работила рамо до рамо, за да доведа пророчеството до неговия край.
Само че това не е всичко.
Соня вдига ръце, хваща ръката на Алис от дясната си страна и тази на Бриджид от лявата. Останалите правят същото, улавят се за ръце и подновяват кръга си. Белезите им се виждат на изгряващото слънце и този факт ми подсказва колко много съм грешала, защото, щом Алис хваща Соня за ръката, китката й привлича погледа ми.
Това не е гладката неопетнена китка на моята сестра.
Не.
Тя е белязана със знака. И не с какъвто и да е знак. А с моя.
Дори на призрачната утринна светлина аз виждам как змията се увива около буквата „Х“ в средата.
Без да мисля, аз се свличам надолу по хълбока на Сарджънт. Залитам към огъня, дърпам ръкава си нагоре и отчаяно търся знака, който винаги съм ненавиждала, но който в момента искам да видя повече от всякога, за да докажа на себе си, че това съм все още аз.
Ала знака го няма. Пред очите ми е само гладката кожа на китката ми.
След миг слънцето изминава още милиметър по небесния свод. Тогава най-после забелязвам Камъка, положен върху дървен триножник над огъня. Това е същият обикновен сив камък, който ми показа Бриджид.
Слънчев лъч леко го докосва с нежните си пръсти.
В същия миг Камъкът издава остро свистене и бръмчене, което сякаш е в унисон с песента на облечените в тоги фигури около мен. Вибрациите, идващи от Камъка, ме разтърсват цялата, аз се свличам на земята и се превивам от болка, докато всички наоколо предпазливо се дърпат встрани. Конете на Пазителите сякаш препускат през самия ми мозък, ала не това смразява от ужас кръвта в жилите ми.
Причината е, че без да искам, аз осъзнавам ставащото около мен.
Знакът върху китката на сестра ми. Усмивката на лицето й, щом разбира, че аз вече знам.
Както и осъзнаването от моя страна на факта, че тъй както Алис е застанала на моето място в кръга, аз съм заела нейното. Този път аз не съм спасителка за Сестрите.
Аз съм техен враг.
Сядам в леглото, като сдържам писъка в гърлото си, а сърцето ми бие тъй ожесточено, че едва си поемам дъх. Нямам представа какво означава сънят ми. Наистина не знам. Но се досещам защо съм го сънувала още преди да вдигна длан към гърдите си.
Колкото и да е изчезнала, топлината на змийския камък винаги е била налице, откакто преди много месеци се бях събудила в Алтус. Сега аз сключвам пръсти около него и се опитвам да изтръгна и най-незначителното количество топлина отвътре.
Ала той остава студен.
Силата на леля Абигейл е само спомен. Душите го знаят. Самаил и неговите Пазители също го знаят.
И сега те ще дойдат да ми отмъстят.
24.
Господин О’Лиъри не се и опитва да убеди дъщеря си да не идва с нас в Лондон. Изглежда, Душите преследват и Бриджид в сънищата й и границата между земното й съществуване и Отвъдните светове става все по-незабележима. Тя знае онова, което вече всички ние осъзнаваме: в нашия свят няма да има живот, докато Портата не се затвори завинаги.
Приготвяме се за обратния път до Лондон и тръгваме от Локру със запаси храна и още един човек. Бриджид лесно свиква да става рано, да разчиства лагера, да язди и да спи на коравата земя под брезента на палатката. Не се оплаква, но макар да съм й благодарна за лекотата, с която върши всичко, откривам, че я гледам с прикрито подозрение. Спомням си лицето й от съня си за Ейвбъри, ръцете й, вплетени в ръцете на останалите ключове и оформящи кръг заедно със сестра ми. Спомням си всичко това и се питам дали Бриджид ще се обърне срещу мен.
Дали сънят показва какво ще се случи в бъдеще.
Вероятността да полудея изглежда по-сигурна от всякога. Опитвам се да се успокоя, да си внуша, че не е възможно всички и всичко да се превърнат в мой враг. Дори Соня, колкото и действията й да се отразиха на приятелството ни, не може да се нарече мой враг.