— Какво правят? — пита Хелене.
— Забавляват се. — Раздразнението в тона на Луиса е очевидно.
Обръщам се към Хелене.
— Искаш ли да влезеш?
На лицето й се изписва изненада.
— Нямам нужда от нова шапка.
Макар за миг да изпитвам тъга заради неумението й да се забавлява, не мога да избегна примирението във въздишката си. Леля Върджиния ми се притичва на помощ.
— Да се връщаме ли? — пита с усмивка тя. — Дощя ми се чаша чай.
Димитри се връща от Дружеството заедно с Гарет и по време на обеда непрекъснато се смеем, защото двамата се имитират един друг по невъобразимо комичен начин. Не забелязвам как минават часовете, но когато мъжете стават, за да пият бренди в салона, в костите си усещам захапката на изтощението. Не желая нищо друго, освен тихата си спалня, мекото си легло и малко усамотение, по време на което да обмисля възможностите, с които разполагам, за да придумам Алис да се бори за нашата кауза.
Подобна мисъл е съвсем нелепа и трябва да се насиля, за да не обръщам внимание на вътрешния си глас, който ми нашепва, че това е невъзможно.
Пожелавам лека нощ на момичетата и се оттеглям в стаята си, за да се преоблека и да се приготвя за сън. Пламъците играят в камината и аз се мушвам под завивките, като се опитвам да измисля какво ще кажа на Алис.
И кога.
Разумът ми подсказва, че това трябва да стане още утре, тъй като времето до Белтан се скъсява с всеки изминал ден. Самото пътуване — макар и не толкова продължително, колкото пътешествието до Алтус или до Ирландия, — ще трябва да се планира предварително, а с толкова голяма група, каквато сме ние, ще се наложи да си отпуснем повече време.
Опитвам се да си представя какво би поощрило Алис. Кое би я накарало да се отметне от стремежа си да помага на Душите. Но мотивите й винаги са били добре известни. Целта й е да получи колкото е възможно повече власт. Не се интересува дали тази власт й се дава в името на Доброто, както е в случая, или в името на Душите, както би станало, ако продължи по пътя си.
Алис не обича никого. Няма човек, на когото да е вярна.
С изключение на Джеймс.
Сякаш нещо проблясва в най-скритите дълбини на душата ми и аз сядам в леглото, щом тази мисъл, макар и само загатната, се загнездва в ума ми.
Ами ако бъде включен Джеймс? Нима е възможно — макар и съвсем слабо — Алис да го обича? Хрумването оформя и първия лъч надежда, проникнал в съзнанието ми, откакто съм наясно, че според пророчеството двете със сестра ми трябва да работим заедно.
— За какво си мислиш тъй задълбочено в леглото?
Ленив глас прекъсва мислите ми. Както седя, бродираният чаршаф пада на кръста ми, напрягам се да разбера откъде идва гласът и го проследявам до затворената врата.
— Димитри! Стресна ме.
— Извинявай — казва той. — Беше потънала в мисли. Не исках да те прекъсвам.
Приближава се бавно към мен, сяда на ръба на леглото. Тежестта му върху дюшека, неговата близост, мирисът му на бренди и дим… Всичко това ме кара да се изчервя, облива ме гореща вълна.
— Добре ли си прекарахте с Гарет? Настанил ли се е удобно в стаята ти в дома на Елспет?
Опитът ми да отвлека вниманието си от присъствието на Димитри не е много хитроумен, но в момента не се сещам за нищо друго.
Той ми се усмихва като същински мошеник и ляга до мен върху завивките.
— Каза, че му е много удобно, но аз бих допълнил, че не му е и наполовина удобно, колкото на мен.
Очите му шарят към устните ми, а после се преместват към мястото, където са завързани връзките на нощницата ми близо до ключиците ми.
— Ти — казвам аз, като поставям ръце върху гърдите му и нежно го отблъсквам, — ти ми влияеш много лошо. Нали трябваше да си на стола си?
Той ме обгръща с ръце, придърпва ме близо до себе си и макар че завивките са помежду ни, те не са пречка кръвта ми да кипне и да нахлуе в главата ми.
— Искаш ли да се махна? — пита ме.
— Да… Не. Така де, трябва да се махнеш. — Гласът ми отслабва, а той ме целува най-напред по бузата и после по нежната кожа в основата на шията ми. — Длъжен си.
— Длъжен ли съм?
Усещам топлия му дъх и по гърба ми лазят тръпки.
Въздъхвам и въпреки добрите си намерения силно се притискам към него. Не искам да си отиде. Нито от това легло. Нито от мен. Никога.
— Е… — Гласът ми се чува като шепот в стаята. — Може би не точно сега.