— Вече знам, че той не ме обича.
Очевидно говори за Джеймс, ала думите й не ми носят чувство на удовлетворение.
— Нямах намерение да кажа подобно нещо.
Тя поглежда надолу към ръцете си в скута.
— Не си длъжна да го правиш. Когато надзърна в очите му, виждам единствено теб.
Оставям думите да звучат помежду ни. Не за да нараня Алис, а защото се опитвам да измисля как да й внуша да ни помогне, когато най-после започне да вярва, че Джеймс не я обича.
Сега аз мога да говоря само истината.
— При всяко положение, Алис, Джеймс няма да може да те обикне, ако откажеш да ни помогнеш да затворим Портата. Ако научи каква роля играеш и как искаш да позволиш на Самаил да властва над света.
— Изглежда, пред мен има само два пътя — говори тя с тих глас, в който липсва обичайното непокорство. — Да ти помогна и да заживея като жена, омъжена за човек, който обича сестра й, или да заема мястото си до Самаил и да властвам над света.
Тя се обръща и ме поглежда, а очите й са с най-яркия зелен цвят, който някога съм виждала:
— Ти как би постъпила?
Обмислям въпроса й и си представям, че съм на нейното място. Само след миг съм готова с отговора и казвам:
— Няма да избера нито едното, нито другото. Бих открила нов път, който да ме отведе към собственото ми бъдеще. Бъдеще, в което ще мога да бъда обичана истински и в което няма да съм принудена да заменям любов срещу власт.
За миг погледите ни се срещат и на мен ми се струва, че в очите й проблясва съмнение. Ала пламъчето е съвсем кратко и изгасва, преди да съм се уверила, че изобщо се е появило.
Тя пак се втренчва във водата.
— Тогава ти си по-добър човек от мен, Лия. — Усмивката й е крива и щом проговаря отново, думите й са белязани от едва доловим сарказъм. — Значи отново нямаше за какво да водим този разговор и да се уверим в това, нали така?
Нямам желание да откликвам на уверенията на Алис, че винаги съм била любимата близначка.
— Всеки преценява нещата от собствената си камбанария, Алис. Но каквото и да говориш, татко те обичаше. Все още те обича. Всички те обичаме.
Тя вирва брадичка и поглежда встрани.
— Всички с изключение на Джеймс.
Ставам и отивам до водата, като заставам с гръб към нея.
— Джеймс е… Е, положението с Джеймс е моя грешка. Аз не… — Задавям се и не мога да продължа, защото дори сега споменът за моето отпътуване, когато го изоставих, когато го нараних, дълбоко ме натъжава. — Не се справих както трябва. Не поговорих с него, а трябваше. Не отговорих на много негови въпроси.
Обръщам се към нея.
— Нима не виждаш, Алис? Тези въпроси остават и сега. Аз обичам Димитри. Двамата с Джеймс, е… Нашата любов остана в миналото. Беше при различни обстоятелства. Ако се съюзиш с мен и двете затворим Портата, можеш да започнеш всичко отначало с него. Може да имаш шанс да заживееш живот, в който ще бъдеш щастлива и влюбена, ще изпиташ истинска любов, без сянката на пророчеството и ролята ти в него да тегнат над нея.
В първия миг тя не отговаря, но когато го прави, не споменава за Джеймс, а за баща ни.
— Знаеше ли, че често ви наблюдавах как двамата с татко работехте в библиотеката? Ту спирах пред прозорците отвън, ту заставах до вратата и ви гледах как се смеете и обсъждате всяка книга. Бяхте толкова непринудени, когато си споделяхте всичко, ала щом аз се опитвах да проявя интерес към библиотеката или към татковата сбирка, той ме слушаше с половин ухо и нямаше търпение пак да се върне при теб.
Въздъхвам.
— Татко със сигурност знаеше, че всъщност не се интересуваш от книгите му, Алис. Несъмнено е оценявал усилията ти, но не е искал да те кара да се насилваш.
— Разбира се. Не можеш да кажеш, че просто не се е интересувал от мен, нали така? — Гласът й трепери. — Бях самичка, Лия. Мама беше мъртва. Ти си имаше татко и Джеймс. Хенри си имаше Едмънд. Леля Върджиния винаги се е грижила за теб, още преди да разбера защо е изпитвала подозрение към мен.
Думите й са тежки като олово. Тя е права. Когато го осъзнавам, остра болка пронизва сърцето ми — та нима аз не съм виновна колкото Алис, задето тя избра да се отрече от ролята си на Бранителка? Ами ако Алис бе получила любовта, от която е имала нужда, нямаше ли да застане редом със Сестрите в защита на тяхната кауза?
Прекосявам покритата с камъни пътека, за да заема отново мястото си на пейката, обръщам се към нея и вземам топлата й ръка в моята.