— Никога не съм осъзнавала, че си самотна. Изглеждаше винаги толкова щастлива. Тъй безгрижна. Когато говорехме за библиотеката, ти сякаш се отегчаваше и след време престанах да те занимавам с нея.
— Не исках ти или татко да разберете колко ме боли. Не исках ти да имаш подобна сила над мен — свива рамене тя и поглежда встрани. — Затова се преструвах, че не се интересувам.
— Съжалявам, Алис. Съжалявам, че съм ти причинявала мъка.
Не съм си представяла, че ще ми е толкова трудно да изрека думите. Не защото не са верни, а заради Хенри. Защото всяка несправедливост, всяка обида, нанесена на Алис, изглежда заслужена в светлината на онова, което тя стори на Хенри.
Но аз ги изричам. Изричам ги, защото Алис има нужда да ги чуе и, да, защото трябва да го направя, ако се надявам и искам да получа нейната подкрепа.
— Вече няма значение.
Шията й се набръчква, когато тя преглъща бързо отшумялото вълнение.
— Може би — казвам. — В такъв случай не можем ли да оставим миналото зад гърба си? Не можем ли да работим заедно, за да затворим Портата пред Самаил и да започнем отначало? За да можеш ти да започнеш отново заедно с Джеймс?
Тя бавно измъква ръката си от моята, отпуска я в скута си и отново отправя взор над водата.
— Не ставам за това — простичко отвръща тя.
Странна мисъл и аз трябва да положа усилия, за да скрия огорчението си.
— Напротив, Алис. Ти ставащ за това повече, отколкото всеки друг, защото си Бранителката.
— Опитай се да разбереш, Лия.
Гласът й сякаш идва от много, много далеч и аз имам усещането, че я губя. Че възможността да я привлека на наша страна ми убягва.
— Винаги съм била част от Душите. Винаги съм помагала на тяхната кауза. Винаги.
Думите й прозвучават като завършек на нещо, което не мога да отрека.
Отговарям й със свито сърце:
— Нима няма да ни се притечеш на помощ? Нима няма да изпълниш ролята си на Бранителка, дори с цената да изгубиш Джеймс?
Тя се обръща към мен.
— Съжалявам, Лия. Много е късно. Ако не помагам на Душите за тяхната кауза, няма да знам коя съм всъщност. Това се е превърнало във важна част от мен. Вече е неделима част от моите стремежи. Струва ми се, че ако се отрека, ще престана да съществувам.
Изправя се и докато се приготвя да тръгне, се взира надолу към мен с неописуемо тъжно изражение в очите.
— Съжалявам за теб, Лия, желая ти късмет в съдбата, която ти предстои. Опасявам се, че ще имаш голяма нужда от него.
33.
Не отговарям на тихото почукване на вратата, но въпреки това Димитри влиза. Мълчаливо прекосява стаята, сяда до мен и нежно ме взема в обятията си. Отначало се дърпам, ала не след дълго тялото ми се отпуска в ръцете му.
Той милва косата на гърба ми и ме целува по главата.
— Отказа ли ти?
Известно време не помръдвам и не казвам нищо — не желая да призная истината. Но няма време за преструвки и накрая кимам.
Долавям как от гърдите му се изтръгва въздишка.
— Съжалявам.
Сядам, свивам краката си и обгръщам с ръце коленете.
— Била съм наивна да смятам, че ще е лесно.
Той клати глава.
— Не наивна, а изпълнена с оптимизъм. Би било глупаво да не опиташ. — Вдига рамене. — Сега вече знаем.
Взирам се в огъня, за да не срещна очите му.
— Все пак това е добре.
С периферното си зрение улавям как приглажда с ръка косата си.
— Просто ще чакаме и толкоз. Ще продължим да обработваме Алис и ще чакаме Белтан идната година. Няма да е тази година.
Подпирам чело в коленете си тъй, че да го гледам.
— Не мога да чакам, Димитри.
— Напротив — възразява той. — Можеш. Пророчеството не определя точната година. Там се казва, че трябва да се съберете в навечерието на Белтан. Ако ни е нужна цяла година, за да убедим Алис, тъй да бъде. Ако са нужни десет години — нека бъдат десет.
Кротко се усмихвам.
— Няма да продължи толкова дълго, и двамата го знаем. Душите вече изтощиха силата ми. Съюзът ми с останалите ключове е крехък и дори няма начин да разбера дали ще мога да убедя Хелене да остане тук цяла една година. Непременно трябва да стане сега.
— Но как? Щом Алис няма да се съгласи да ни помогне, не виждам как бихме могли да я накараме. Вярно е, че бихме могли да я отведем в Ейвбъри против нейното желание, ала няма начин да я заставим да участва в Обреда.