По лицата на момичетата разбирам, че изглеждам също толкова зле, колкото се и чувствам.
Повиках ги в салона заедно с леля Върджиния след безсънната нощ, в която двамата с Димитри обсъдихме всички възможности. От самото начало знаех, че трябва да се направи само едно нещо, но той настоя да премислим различни варианти. Накрая се съгласи с решението ми само защото нямаше друг избор. Ще направя каквото трябва, независимо дали ме подкрепя, или не.
Друг път няма.
Оглеждам лицата на ключовете — Луиса, Соня, Хелене и Бриджид. За мен те не са просто задължителни части на пророчеството, а много повече, но никоя от нас няма да е свободна, ако не действаме на мига. Независимо дали са го осъзнали, или не, нашият съюз няма да изтрае още една година — да чакаме, да се надяваме, — за да привлечем Алис на наша страна.
— Наред ли е всичко, Лия? — пита Соня. — Не изглеждаш добре.
Тя сяда на канапето до Луиса, от другата й страна е Бриджид. Хелене е седнала на стола с високата облегалка. Вече не се изненадвам да видя, че е встрани от останалите.
— През по-голямата част от нощта бях будна и се опитвах да измисля план за следващите ни действия.
Не я уверявам, че съм добре, и това не е случайно. Не й казвам, че всичко е наред. Няма да лъжа. Нито себе си, нито другите, чийто живот се промени под въздействието на пророчеството.
— Алис ти е отказала.
Това е констатация на факта, макар Соня да говори с кротък глас. Тя знае по-добре от всеки друг как чувствата ми към Алис се променят непрекъснато.
Кимам и преглъщам тежко, за да отстраня буцата, заседнала в гърлото ми.
Никой не се изненадва, само Луиса се обажда:
— И сега какво? Какво трябва да направим?
Поемам си дълбоко дъх и съсредоточавам поглед в дланите си, за да не ги гледам в очите.
— Въпреки че технически не е наложително пророчеството да бъде приключено през тази година, аз няма да доживея до следващата дата на Белтан.
Соня понечва да възрази, но аз вдигам поглед и махвам с ръка, за да я спра.
— Така е, Соня, колкото и да не го желаем. Не съм добре. Боря се с Душите дори в съня си и с всеки изминал ден силата ми отслабва.
Прехапвам устни, защото следва най-трудното признание:
— Снощи Димитри ми попречи да поставя медальона над белега си. Попречи ми да призова още много Души.
Очите на Соня са изпълнени с тъга и с нещо, подобно на съжаление. Това ме кара да събера достойнство, да изправя гръб и да придам сила на гласа си. Ако трябва да ги поведа към опасността, поне да бъда на равнището на тази отговорност.
— Не съм сигурна, че притежавам силата, властта да затворя Портата без Алис. Може би изобщо не е възможно. Но ако не опитам… Ако чакам… — Поглеждам поотделно всяка една от тях с желанието да се уверя, че правят разлика между видовете очакване. — Ще чакам да умра. Да затворят душата ми в Пустошта. После никой няма да може да затръшне Портата, докато не изпратят друг Ангел. А това сигурно ще отнеме векове.
— Всички можем да умрем така — Хелене най-после проговаря и звучи тъй, сякаш ме обвинява.
Аз се колебая.
— Да, макар да не вярвам, че ще умрете. Без мен вие сте, простете, че ви го казвам, безполезни за Самаил и Душите. Според мен, каквото и да се случи в Ейвбъри, няма да ви засегне.
— Не можеш да си сигурна — изтъква Хелене.
Поклащам глава.
— Не мога.
— Но, Лия… — Гласът на Бриджит е благ. — Ако не можеш да затвориш Портата, няма ли със сигурност да загинеш? Ами ако Обредът те призове в Отвъдното? Душите не биха ли могли да те задържат там, като се има предвид състоянието ти?
Преди да отговоря, хвърлям поглед към Димитри. Той не възприема с такава лекота моята вероятна съдба, както я приемам аз.
— Възможно е, да. Но аз не мога… Не мога да седя и да чакам ден след ден, докато Душите ме омаломощят и ме отведат в Пустошта. Аз съм…
Гласът ми се разтреперва и аз се мъча да го успокоя, преди да продължа:
— Уморена съм. По-скоро бих посрещнала подобен край за всички нас, отколкото да ви подложа на безкрайно чакане, през време на което животът ви ще е заложен на карта.
— Значи ще заминем за Ейвбъри за изгрева в деня на Белтан, за да изпълним Обреда, и… после какво? Ще се помъчим да затворим Портата без Алис ли?