Кимам.
— Ще събера всичката си сила, която ми е останала, и ще ви помоля да направите същото, ще се помъчим да затворим Портата насила, без нея. Това е риск, но той не е по-голям от онзи, който поемаме всеки ден, докато чакаме.
Заигравам се с един конец, показал се от полата ми.
— А ако не можем да се справим без нея? — тихо пита Соня.
Свивам рамене.
— Тогава да става каквото ще. Най-вероятно ще ме задържат в Пустошта, а вие ще продължите живота си, което е ваше право. Това е саможертва и с нея аз искам да сложа край на мъките си и да ви върна свободата.
Поглеждам към леля Върджиния, взирам се в крехката й фигура.
— На всички вас.
Луиса хвърля поглед към Димитри.
— Предполагам, че вече си се опитвал да я разубедиш?
Той е скръстил ръце пред тялото си, стиснал е зъби от безсилие.
— Цяла нощ.
Луиса кима с глава и отново се обръща към мен:
— В такъв случай ни остава само да се включим, Лия. Да ти помогнем да намериш покоя, от който се нуждаеш. Лично аз ще направя всичко възможно, за да бъде така.
— Аз също — казва Бриджид.
Всички се взираме в Хелене. Тя изправя гръб, като издава немощна въздишка.
— Е, ако това ще ме освободи от цялата тази история и ще ми помогне да се върна в Испания, предполагам, че и аз ще го направя.
Чудя се дали е плод на въображението ми, или наистина чувам въздишката на общото ни облекчение в стаята.
Погледът ми се спира върху Соня, тя става, отправя се към мен и сяда до Луиса.
— Бих понесла бремето да съм ключ до края на дните си, за да си останеш с нас, но щом това искаш, имаш го. Няма нещо, което не бих сторила за теб, Лия.
В очите ми се появяват сълзи на благодарност. Преглъщам ги и преди да се изправя, бързо стискам ръцете на Соня и Луиса.
— В такъв случай да се приготвяме за тръгване.
34.
Оттогава измина седмица и сега, докато се приготвям да си легна в моята стая, продължавам да се удивлявам как успяхме да си съберем багажа и да се приготвим за тръгване за толкова кратко време.
Гарет, Димитри и Едмънд свършиха по-голямата част от работата, като бързо поставиха всяко нещо на мястото му въпреки факта, че групата ни сега щеше да е по-многолюдна от преди. Луиса, Соня и аз направихме всичко възможно, за да подготвим Хелене за суровите условия по време на пътуването, защото, докато Бриджид яздеше съвсем прилично по пътя от Локру до Лондон, Хелене бе научена да сяда странично на коня, при това с пола.
Обличам си нощницата, разресвам с четка косата си и си мисля за времето, когато Соня, Луиса и аз се мъчехме да приучим Хелене да се доверява на конете. След два разочароващи дни в Уитни Гроув бяхме изгубили търпение от непрекъснатото й хленчене, задето няма да може да се задържи върху коня при по-продължителен и труден преход. И сякаш за да влоши нещата още повече, тя категорично отказва да носи брич, което Бриджид бе приела безпрекословно. По друго време едва ли бих се интересувала от тоалета й, ала в случая нейното твърдоглавие би коствало живота на всички ни, ако се наложи да препускаме през гората, както това стана по пътя към Алтус.
Някой чука на вратата и аз се обръщам с мисълта, че вероятно е Димитри.
— Влез.
Той прекрачва прага. Тревожните бръчки около очите му ми подсказват, че не е доволен, задето се е съгласил с тазвечерния план. Прекосява стаята и се насочва към мен, улавя ме за ръцете и ме изправя на крака. Придърпва ме към себе си, взема ме в прегръдката си, която неизменно ме кара да се чувствам в безопасност, колкото и илюзорно да е усещането ми. Ала чувството, че през последните няколко дни той ме е прегръщал по-силно, по-продължително, ни най-малко не е плод на въображението ми. Сякаш се бои, че всеки миг мога да изчезна от обятията му.
Най-после аз се дърпам назад и надзървам в очите му.
— Готов ли си?
Той кима.
— Но само защото по никакъв начин не мога да те накарам да промениш намерението си.
Усещам, че усмивката ми е тъжна.
— Имаш право. Не можеш.
Решението да посетя Отвъдното за последен път не беше трудно. Не знам какво ще се случи при Ейвбъри, но трябва да съм честна пред себе си. Без помощта на Алис душата ми по всяка вероятност ще бъде задържана в Пустошта и тялото ми ще умре. Родителите ми — а навярно и Хенри заедно с тях — са рискували душата си, за да останат в Отвъдното, в случай че аз се нуждая от помощта им. Ще постъпя правилно, като ги освободя, за да преминат в Крайния свят, в случай че не доживея до мига, когато това ще стане. И въпреки че съм готова да посрещна съдбата си, иска ми се да видя родителите си и брат си още веднъж. Иска ми се да разговарям с тях и да ги прегърна.