— Сигурна съм, че Лия няма никаква представа какво прави Алис тук. Как би могъл някой да знае какво е намислила Алис? Нима някога сме знаели?
— Мисля, че не — казва Соня.
— С всяка своя постъпка Алис преследва определена цел — обаждам се аз. — Просто още не знам каква е тя.
— Не мога да повярвам… — захваща Луиса, но рязко спира.
Поклащам глава в тъмнината, докато се взирам в опушените улици и безликите силуети, движещи се по тях.
— Нито пък аз.
— От Алис всичко може да се очаква, но… да се омъжи за Джеймс? — забелязва Луиса. — Как би могла! Как би могъл и той?
— Аз заминах.
Измърморих го под нос и се запитах дали изобщо искам Соня и Луиса да ме чуят. Дали имам желание някой да чуе истината за това, как напуснах Джеймс.
— Заминах, без да му кажа и дума. Дори не отговарях на писмата му. Той не ми дължи нищо.
— Може и така да е — отвръща Соня. — Но от всички момичета в Ню Йорк как е могъл да избере точно Алис?
Извръщам глава от прозореца. Зад стъклото има само мрак.
— Той не знае.
Тутакси усещам почудата на Луиса — още преди тя да заговори:
— Защо си толкова сигурна?
— Сигурна съм. Той няма представа какво е застанало помежду Алис и мен. Няма представа за живота, който ще трябва да води с Алис, ако тя не промени своя.
Соня се навежда напред и копринените й поли прошумоляват, а уличните фенери осветяват лицето й.
— Трябва да му кажеш, Лия. Трябва да му кажеш, за да го спасиш.
Облива ме вълна на разочарование.
— Ами ако не ми повярва?
Соня се пресяга и ме сграбчва за ръката.
— Трябва да го накараш да ти повярва. Длъжна си.
Поглеждам надолу към нашите преплетени ръце, които изглеждат бледи на фона на синята Сонина рокля и червения цвят на моята. Облягам глава на седалката и затварям очи. Затварям ги и виждам Алис да стои като кралица в смарагдовозелената си рокля, контрастираща напълно с виненочервената коприна, надиплена върху раменете и бедрата ми.
„Разбира се — мисля си аз. — Разбира се.“
Облечена в тъмнозелената си рокля, хванала Джеймс под ръка, Алис е такава, каквато можеше да бъде Лия. Виждам и двете ни, застанали една до друга на Маскарада, и съзнанието ми с трудност определя коя от двете е сестра ми и коя съм аз.
Застанала пред вратата по нощница и халат, аз усещам как студът от пода прониква в чехлите ми и съм разтърсена от гласовете, които чувам отвътре.
Търпеливо изчаквам къщата да утихне, преди да тръгна към стаята на леля Върджиния, но, изглежда, не съм чакала достатъчно. Ала не искам да се върна в стаята си. Имам нужда от лелиния съвет. Нещо повече, нуждая се от нейното разбиране, защото само леля Върджиния може истински да разбере моя ужас, докато стоях до Алис, а тя обясняваше обвързаността си с Джеймс. Вдигам ръка и чукам колкото е възможно по-тихо на вратата. Гласовете секват и след миг леля Върджиния отваря с почуда, изписана на лицето.
— Лия! Мислех, че си в леглото!
Разпуснала си е косата и тя пада разбъркана чак до кръста й. Изглежда съвсем млада и в съзнанието ми нахлува образът на майка ми от картината, окачена над камината в Бърчуд Менър.
— Влез, скъпа.
Отстъпва назад и придържа вратата, докато аз влизам в стаята и търся с очи собственика на другия глас. Щом го откривам, чувствам се повече от изумена. Не знам кого очаквах да видя, но в никакъв случай не и Едмънд, който се е настанил удобно край огъня в стол с висока облегалка, покрит с плътно виненочервено кадифе.
— Едмънд! Какво правиш тук?
Леля Върджиния тихо се смее.
— Едмънд тъкмо ми разказваше за появата на Алис на Маскарада. Радвам се, че си тук. Несъмнено ти ще можеш да ми разкажеш повече.
Тя хвърля поглед към Едмънд и аз оставам с впечатлението, че не за първи път разговарят в стаята на леля Върджиния в нощната тъма.
Минаваме по-навътре и сядаме на малкото канапе пред камината. Не проговаряме веднага, всеки е вглъбен в собствените си мисли. Леля Върджиния нарушава мълчанието, а гласът й прелива от нежност.
— Съжалявам, Лия. Знам колко много означаваше Джеймс за теб.
— Означава за мен — поправям я аз, вторачена в огъня. — Макар да бях принудена да го освободя — тъй като в живота ми влезе Димитри, — все пак се интересувам какво ще стане с Джеймс.