Изглежда не се канеше да повтаря предишната си тирада. Да, неловко се получи с купола…
Стела упорито стисна устни и ядосано се втренчи в нас:
— Не искам да служа на хората! Забрави ли всички наши унижения?! А клетвата? Светът е срещу нас, значи и ние сме срещу целия свят!
— Невъзможно е постоянно да се бориш със света — уморено каза Даркин, без дори да се обръща. — Трябва да търсиш своето място в него. И ние най-накрая се приближихме до тази цел…
Велхеор не много нежно хвана ръката на вампирката и я дръпна, привличайки вниманието й.
— По принцип браво на теб, предателството е добър номер — проникновено заговори вампирът. — Но дори и за вампирите има нещо свято. Семейството не може да се предаде — той погледна към нас. — Дракон да ги вземе тях, хората, но Даркин… това е грозно, момиче, много грозно.
Стела уплашено притихна, не рискувайки да противоречи на Висшия вампир.
— Заведете предателите в полицейското управление — заповяда Алиса на нисшите вампири. — Нека ги разпръснат по килиите. С разпита ще се заемем по-късно.
Поради факта, че в Прокълнатата къща нямаше подходящи за килии помещения, с разрешение на началника на стражата Витор ние използвахме за свои нужди техните подземни килии.
— Аз ще отида с тях — веднага се обади Даркин.
— Спокойно — хвана го за лакътя Алиса. — После ще отидем заедно да ги разпитаме, засега изчакай малко тук.
Едва Велхеор предаде Стела в ръцете на другите нисши, когато Чез ме хвана за лакътя и настойчиво ме задърпа към себе си:
— Сега бързо да отскочим до вкъщи и после бегом към телепорта. И без това вече закъсняваме. С предателите нека Алиса и Даркин да се разправят.
Изглежда мислено той вече беше в Лита и текущите събития изобщо не го вълнуваха.
— Ние сме против целия свят? — саркастично се обърна Алиса към Даркин, когато тръгнахме по обратния път.
Вампирът сведе поглед и каза извинително:
— Младежки максимализъм… Това беше отдавна.
— За твоята приятелка явно не е приключило — казах сърдито. — Още малко и…
— Щеше да те размаже по плочките — любезно подсказа Велхеор.
— Между другото, как ме спаси? — със закъснение попитах аз. — Дори да скочиш от покрива, пак не би успял да изпревариш тяхното заклинание…
Велхеор сви рамене.
— Изобщо не скочих. Ти улови сферата, а аз просто разгоних вампирите, за да не те довършат.
Улових? Но още съм жив! Нямах и следа от удар… нима магията им ще се окаже не толкова опасна, колкото изглежда на пръв поглед?
— Не си могъл да се прикриеш от най-просто заклинание? — насмешливо попита Алиса.
— Енергията, която използваха, беше много по-различна от естествената — отново поясних аз. — Освен това тя с лекота поглъщаше всички наши заклинания, сякаш е била създадена специално за тази цел…
„А дали наистина не е така! — хрумна ми неочаквано. — Някой е дал в ръцете на вампирите ново оръжие. Какви ли цели е преследвал с това? Тук сигурно е замесена политика, а в нея не съм много силен, честно казано…“
— Извинявай, Чез, но не можем да тръгнем за Академията, докато не разпитаме предателите — реших аз. — Трябва спешно да съобщим на Службата за сигурност за новите способности на нисшите вампири.
— Мислиш, че там не знаят ли? — захленчи Чез. — В Академията сигурно отдавна всичко им е известно. А тук Алиса и без нас ще се справи!
— С лекота — веднага потвърди вампирката.
— Не — заинатих се аз. — Трябва да съберем повече информация. Може би нисшите просто са ограбили някой склад с бойни артефакти?
— Ние не можем да използваме сложни артефакти — мрачно напомни Даркин.
— Никога не знаеш — сви рамене Чез. — Може специално за вас да са създали няколко лесни за употреба бойни артефакта.
— Производството на военни артефакти е забранено от закона — обади се Наив. — Ти самият ни го каза наскоро.
Тъй като Чез отговаряше за снабдяването ни, той постоянно ходеше при местните техномагове и започна доста да разбира от артефакти. Също така подробно изучи законите, отнасящи се до артефактите. Оказа се, че на всички работилници са наложени множество тежки ограничения, особено по отношение на потреблението на енергия. Също така имаше забрана за производство на бойни артефакти и още редица предмети, чиято технология на производство принадлежеше изключително на Академията. С други думи, в някои видове производство Академията не търпеше конкуренция.
— Значи преди да тръгнем за Академията трябва да разберем дали тук няма незаконно производство на бойни артефакти — заявих аз. — Ще ти се наложи да почакаш още малко.
— Драконово изчадие! — от сърце изруга Чез. — Кога най-накрая ще отида в Лита…