— Привет, привет — твърде бодро каза Чез. — Дойдохме да поговорим с теб на тема значението на приятелството и взаимната помощ. Запомни: приятелството е добро, предателството — лошо…
— Вие не сте ми приятели — тихо отговори вампирката. — На вас нищо няма да кажа.
Уау, не мислех, че тя изобщо ще проговори.
— А аз? — дрезгаво попита Даркин. — Какъв съм аз за теб?
Атмосферата се нажежи и ние явно станахме излишни, но никой не се решаваше да тръгне пръв. Вампирката упорито сви устни и игнорира въпроса на Даркин, продължавайки да гледа пред себе си.
— Оставете ни за малко сами… моля ви…
Ние се спогледахме с Чез и си кимнахме.
— Извикай ни, като свършиш. Ще бъдем отвън.
Затваряйки вратата след себе си, аз въздъхнах с облекчение:
— Уф, най-накрая. Чувствах се съвсем не на място там.
— А аз бих послушал какво ще й каже Даркин — усмихна се Чез. — Съдейки по настроението му, той не би имал нищо против да използва няколко инструмента от тази стена.
На стената срещу килията висяха доста интересни инструменти — клещи, чукове, пирони, скоби и прочие ужасии. Силно се съмнявах, че някой от пазачите е използвал целия този кошмар да изтезава клетите затворници, а и никой освен обичайните крадци и дребни престъпници не е влизал в тези килии. Какво има да ги разпитваш тях?
Погледнах към вратата на килията. Всъщност при добро желание бихме могли да подслушаме разговора на вампирите, тъй като в дебелата стоманена врата имаше неголямо прозорче с решетка. Но ние благоразумно предпочетохме да се отдръпнем по-далеч и да не надаваме ухо.
— Надявам се, че няма да се стигне до там — аз се облегнах на стената и затворих очи. — А и е глупаво.
— Да отидем да разпитаме третия вампир? — предложи Чез. — Може да бъде забавно.
— Не искам — отказах аз. — Освен това водач им е Стела, другите сигурно знаят много по-малко. Можем само да се надяваме, че Даркин ще успее да измъкне от нея нужната информация. Бих искал днес да тръгнем за Академията с някаква информация…
— Всичко ще бъде наред — увери ме Чез. — Ех, по-скоро да приключим с това, да стъпим в телепорта — и у дома…
У дома… Странно, но за разлика от другите, аз изобщо не исках да се връщам. Какво оставих в Лита? Семейството, което така и не стана истинско? Безкрайните приеми, балове, вечери и нищо не значещи учтивости?
След известно време Даркин надникна иззад вратата и кимна към нас:
— Всичко ще разкаже.
Извикахме Алиса от съседната килия, влязохме при Даркин и накарахме вампирката да избърше сълзите си и бързо да се приведе в ред. На бузата й се виждаше едва забележима червенина, като следа от шамар или лек удар.
— Всичко започна няколко дни след появата ви в града — започна тя. — Към мен за помощ се обърнаха няколко чужди нисши вампира…
Не знам дали Даркин я беше бил или просто я беше убедил с думи, но Стела наистина ни разказа всичко, което знаеше. Свързалите се с нея вампири искали информация за всички наши действия, както и възможно най-точно описание на използваните от нас заклинания. В замяна на помощта на Стела и още няколко вампира им било позволено да се присъединят към тайното общество „Свободни вампири“, чиято цел била коренна промяна на живота на нисшите вампири. Сериозността на намеренията си „свободните“ доказали много просто — демонстрирали своя собствена магия. Не Изкуство, не Занаят и не техномагия. Нещо различно. Разбира се, за възможността да владеят такава сила Стела и другите нисши били готови на всичко, дори на предателство. А и тя не смятала за предателство убийството на хора, те не са като вампирите… Те са храна.
„Още едно тайно общество! — със съжаление си помислих аз, слушайки разказа на вампирката. — Не ми стигат «Децата на дракона».“
Разбира се, на тайното общество за по-нататъшно развитие му трябвали пари, и те измислили не лош начин не само да се сдобият с пари, но и да хвърлят сянка върху новия Патрул. С подкрепата на няколко вампира, работещи в Патрула, не било трудно да подберат най-подходящите цели и да избягат преди стражата да се появи. Между другото, особено полезна се оказа информацията за останалите предатели, присъединили се към „свободните“ и адреса на тяхната основна щаб квартира. Остана да се чудя как Даркин е успял да накара Стела да говори толкова откровено.
— Лошо — тихо каза Даркин, веднага щом излязохме от килията. — Тези „свободни“ предлагат твърде много. Малцина от нас биха се отказали от силата и властта, всеки иска да се отърве на клеймото на отритнат и полувампир и да стане нещо повече. Мисля, че всеки от нас би се съгласил… Дори и аз…