— Едва ли се е паникьосал. Може би има някакъв план или нещо подобно.
Не знам какво ставаше горе, но не мина и минута и по вратата се посипаха удари от заклинания. Стоманеният лист се огъна, сякаш в него се удари огромен таран, и миг по-късно вратата се откъсна от пантите си. Прилепени до стените, ние проследихме с погледи привидно неразрушимото парче желязо и започнахме методично да изстрелваме заклинания. Без да гледаме.
— Сега ще влязат и ще ви избият всичките! — се чу от килията, в която беше затворен един от вампирите.
— О, вижте кой проговори — Чез направи физиономия и хвърли в отвора Огнена птица. — Да видим кой кого ще убие!
Поставих няколко Универсални стени пред вратата и подготвих атакуващи заклинания. Нека сега опитат да влязат.
— Те са по-силни! — раздаде се от другата килия гласът на Стела. — „Свободните“ са специално подготвени за битка с Майстори. За по-малко от половин час всички вие ще лежите безжизнени и изсушени.
— Имай предвид, че най-вероятно и ти ще лежиш с нас. Като най-приказлива — безжалостно напомни Алиса. — Твоите приятели ще те предадат. Хей, в съседните килии, чухте ли? Стела ни разказа с подробности за цялата ви компания „свободни“.
Стела веднага уплашено замълча.
— Няма да се доберат до нас — уверено каза Чез. — Ако някой слезе по стълбите, просто ще го попилеем.
Покрай носа ми прелетя виолетова топка, безпроблемно пробивайки всички старателно поставени щитове, и се разби в отсрещната стена.
— Но и ние сме в капан — разумно отбеляза Алиса.
— Вярвам в Даркин, сигурно е отишъл за помощ — казах твърдо и по-тихо добавих: — Ако ли не, нападението над управлението няма да остане незабелязано, скоро всички наши ще бъдат тук. А и кварталът на друидите е съвсем наблизо…
Честно казано, нямах никакво желание да стоя в мазето. Но си нямах идея какво можем да направим в тази ситуация.
— Ей, какво е това?
Поредната виолетова топка се удари в стената, но не се пръсна в множество искри, а се стече на пода, превръщайки се в локва неясна субстанция.
— Гадост някаква — намръщи се Алиса. — Вони така, че чак очите сълзят.
Тя се закашля, а аз веднага усетих, че гърлото ми се свива в спазми.
— Кхъ, отрова! — със закъснение се досети Чез.
Бързо създадох индивидуална защита, филтрираща въздуха — помогна ми опита от борбата с плъховете в мазетата. Тогава толкова силно вонеше на изгоряло месо, че без подобна защита бих се задушил.
За съжаление останалите нямаха подобен опит — те трябваше да покрият носа и устата си с полите на ливреята. За известно време бяха изкарани от строя и нападателите веднага се възползваха от ситуацията — в отвора вече се появиха два вампира.
Поставих на пътя им Въздушна стена, но тя не ги забави много — достатъчен беше само един изстрел виолетова енергия. Но дотогава бях успял да дойда на себе си и да метна насреща им огромна Огнена топка. Ако имах време, бих се полюбувал на това произведение на изкуството — по размер тя надвишаваше отвора на вратата.
Разбира се, вампирите поставиха щитове, но само с енергията от артефактите не успяха напълно да се защитят. Единият от нападателите беше ударен с такава сила, че за миг ми се стори сякаш усетих миризма на горяща плът, въпреки че това беше невъзможно — заклинанието-филтър работеше перфектно. Вторият получи удар в крака от лежащата на пода Алиса, а Въздушните игли на Чез се забиха в корема му и го довършиха окончателно. При това приятелите ми и за секунда не преставаха да кашлят.
Метнах в отвора още една Огнена топка, за да охладя желанието им за атака, поставих защита и веднага създадох около приятелите си защитни полета с филтри.
— Ама че изроди — първи се обади Чез.
Подкрепи го кашлицата на вампирите от килиите, да помагам на които нито имах възможност, нито особено желание.
— Дават ни добра идея — каза Алиса, като прочисти гърлото си. — Можем да използваме димна завеса, за да се измъкнем оттук. Не съм пробвала заклинанието при максимална мощност, но мога да гарантирам, че във фоайето горе видимостта ще е нулева.
— Тогава да действаме! — зарадвахме се ние с Чез. — Сега е най-подходящия момент.
— А тези? — попитах аз, кимайки към затворените килии.
— Остават тук — сви рамене Алиса. — Хайде да действаме: пускам завесата и пробиваме навън.
Така и направихме. Алиса направи заклинанието „димна завеса“ във фоайето, изчакахме около минута и побягнахме нагоре по стълбите. Аз изпреварих приятелите си, които още не бяха се оправили напълно от отравянето, метнах пред себе си Огнена топка и уплътних защитата, готов да поема атаките на вампирите върху себе си.