Вампирът рухна по лице на земята.
Ох, колко навреме Велхеор хвърли един от своите кукри. В противен случай вампирът просто щеше да ми отреже главата.
„Трябва да действам бързо!“ — веднага се взех в ръце. Можеше и да помогна на Велхеор. Нещо ми подсказваше, че той и сам щеше да се справи, но по-добре да се подсигуря. А и щеше да ми е приятно всеки път да напомням на най-кървавия вампир на хилядолетието, че съм спасил живота му.
Извадих черепа от чантата, сложих го върху гърдите на убития вампир и заповядах:
— Стани.
Вампирът се изправи неестествено рязко, като оловен войник. Признавам, че не очаквах артефактът да заработи практически мигновено, нали за скелетите му трябваше известно време.
— Хвани приятелчето си!
Някак си не можах да кажа „убий“.
Останалият жив вампир продължаваше да атакува Велхеор. Когато съживеният от мен мъртвец се приближи към него, той дори не усети опасността. Сигурно дори се зарадва, че е дошла помощ. И в същият момент мъртвецът го сграбчи отзад с една ръка, а с другата опря до шията му кукри.
— По-добре не мърдай — извиках на вампира. — Иначе твоят приятел ще ти отреже главата!
— Най-накрая! — изрева ядосано Велхеор и уморено пусна на земята кукрито. — Къде се бави досега?! Зави ми се свят да тичам из гората с тези.
— Ъ-ъ… кой, аз? Дойдох ти на помощ при първа възможност, щом не можа да се справиш сам. Дотича Мирон и вика, хванаха Велхеор…
Мирон тъкмо излезе от гората и се присъедини към нас, кимайки в знак на съгласие.
— Хванали, да бе, иска им се — изфуча Велхеор и пристъпи към хванатия вампир. — Е, гадино, при мен ще умираш в продължение на месеци, не, години! Ще подходя към теб сериозно! Всяка костица…
Вампирът подскочи с всички сили, сякаш беше получил тежък удар, и рязко се наведе напред. Кукрито в ръцете на мъртвеца с неочаквана лекота премина през плътта и преряза врата му. На земята се търкулна отрязаната глава.
— Какво беше това? — подскочи Мирон.
— Ами, той направи нещо умно и реши да не попада жив в ръцете ми — сви рамене Велхеор.
Почесах се недоумяващо по врата:
— Но защо?! Нима вампирите толкова се страхуват от мъчения?
— Виждаш ли, във всяка работа си има любители и професионалисти…
— И в изтезанията ти, разбира се, си професионалист? — логично предположих аз.
— Не — каза за голяма моя изненада вампирът. — Аз съм легенда. Всички съвременни учебници за изтезания са написани въз основа на моите изследвания. И имай предвид, че да причиниш болка на Висш вампир е много по-сложно, отколкото на обикновените хора.
— Тогава по-добре да не те ядосвам — подсвирна Мирон, но без особен страх в гласа си.
Мисля, че той по принцип си беше малко чалнат в главата и просто не знаеше що за чувство е това.
Аз бързо, макар и далеч не с първото заклинание, изкопах с помощта на магията два гроба и погребах вампирите, а после се отправихме по обратния път. Тогава Велхеор ни разказа какво всъщност му се беше случило.
— Както се и опасявах, те са ни преследвали от самия Кра-Атов — започва той разказа си.
— А защо тогава не са ни атакували? — зададох аз логичния въпрос.
— Искали са да разберат накъде сме тръгнали. И през ум не им е минало, че сме нападнали бирника само за да отвлечем някакъв си човек. Нападението с използване на неживи им се е сторило много необичайно. Естествено, бирникът веднага заподозрял някакъв заговор, извикал няколко приятелчета и се втурнал да ни преследва.
— Излиза, че за тях не е било никакъв проблем да ни настигнат?
— Разбира се — недоволно потвърди вампирът. — С такъв забавящ баласт като вас двамата. Е, след няколко дни триото се отпуснали, спрели да вземат предпазни мерки и така попаднах на тях. За съжаление, отначало никой от тях не ме разпозна. В противен случай щяха трижди да премислят, преди да ми се нахвърлят. А после, когато им се представих и дори обещах да се справя с тях и без използване на Изкуството, те така се изплашиха, че продължиха боя с удвоени сили.
О, да, нали Велхеор беше жива легенда. Една от неговите заплашителни фрази беше достатъчна вампирът да се самоубие! Не мислех, че такова нещо изобщо е възможно. Тоест аз, разбира се, се страхувах много, но явно не дотолкова, за да се самоубия от страх.