Стигайки до средата на стълбата, аз изведнъж осъзнах, че не виждам дори собствения си нос. Сивата мъгла беше невероятно гъста и дори сякаш затрудняваше движението, но пък с дишането проблеми нямах.
— Зак! — чух зад себе си яростния шепот на Алиса. — Къде си?
— Тук! — прошепнах в отговор. — Тихо, иначе ще ни атакуват по слух!
— Хвани ме за ръка — прошепна Алиса.
С лек трепет напипах пръстите й, мислено благодарейки на нападналите управлението вампири и прекалено мощното заклинание на Алиса. Вярно, че за другата ръка веднага ме хвана Чез, но това беше дреболия.
Препъвайки се във всичко възможно, ние се притиснахме към стената и се отправихме към изхода. Три пъти успях да ударя коленете си, два пъти си блъснах главата, преди да стигнем до прозореца. Не можах да напипам дръжката, така че просто счупих стъклото и пускайки неохотно ръката на Алиса, излязох навън. Спаси ме само това, че бях нащрек. Инстинктивно поставих Универсална стена и така спасих себе си и приятелите си от огромна Огнена топка.
Не знаех, че вампирите вече и това могат…
— Зак! — втурна се насреща ни Наив. — Съжалявам, мислех, че са вампири!
— Не, това сме само ние — уморено каза Чез. — Бъди приятел, не ни изгаряй. Другите също ли са тук? Бързо пристигнахте.
— Даркин притича при нас и ни каза, че вампирите са нападнали управлението. А когато се събрахме всички, които бяхме в Прокълнатата къща, и дойдохме тук, друидите вече помагаха на ранените при входа.
От ъгъла изскочиха Херион, Мелисия и Велхеор, а от другата страна вече тичаха няколко нисши вампира и Невил.
— О, ето ви и вас! Добре ли сте?
— Да, добре сме — каза Алиса. — Пострада само гордостта ни.
Друидката веднага усърдно ни прегледа за евентуални наранявания, а Невил ни съобщи последните новини:
— Мелисия вече изчисти въздуха. Патрулите и останалите на крака стражи помагат на ранените. Все пак добре, че всички офицери начело с Витор са били на заседание на Общинския съвет, иначе жертвите можеха да бъдат много повече.
— Дракон да ги одере, колко навреме нападателите използваха димна завеса! — чистосърдечно изруга Наив. — Тъкмо ги бяхме обградили и започнахме щурма…
Ние е Чез погледнахме към Алиса и тя веднага смутено сведе поглед.
— Ами, всъщност ние създадохме димната завеса — признах аз, без да уточнявам на кого точно беше идеята. — Кой да знае, че вие вече сте отвън…
Мелисия се засмя, прикривайки с длан устата си, а Велхеор открито се разкикоти.
— Значи заради вас Невил не успя да прояви своите способности и да хване всички нисши вампири — саркастично каза Херион, слагайки ръка на рамото на Викерс старши. — О, чакайте малко, та той няма никакви таланти.
Уау, не знаех, че вечно сериозният друид е способен да се заяжда така! А можеше да се очаква, в последните дни съперничеството им с Невил достигна своя апогей.
Мелисия хвърли такъв поглед на Херион, че друидът направи вид, сякаш се сеща за нещо много важно, и бързо влезе в сградата.
— Ще отида още веднъж да прегледам пострадалите стражи — рязко каза Мелисия и се втурна след друида.
— Изглежда, че някой ще си го получи — захили се Чез.
— Ще отида да видя как е свършило всичко — неочаквано заяви Алиса. — А и ще видя как са пострадалите. Изглежда не успяхме да ги защитим…
Странно, досега не бях забелязал да е особено човеколюбива.
— Ако друидите се сбият, моля те, не ги спирай — със сълзи на очи помоли Чез.
— И през ум не ми минава — увери го Алиса.
Вампирката се възползва от прозореца, за да се върне в управлението, а Чез продължи да издевателства над Невил.
— Сериозен противник — започна той. — Друидът определено има предимство във физическата сила, но Мелисия, според мен, е на твоя страна. Между другото, отдавна забелязах, че тя има силно развит майчински инстинкт. На прав път си — той потупа Невил по бузата, — малкия.
— Разкарай се — отблъсна ръката му Викерс старши.
— Любовни трепети — обади се необичайно мълчаливия Велхеор. Той се приближи плътно до Невил и внимателно го погледна в очите. — Хей, искаш ли да го убия за теб?
— В смисъл? — ококори се Невил.
— Ами, ще извия врата на този приятел на дърветата. Просто бизнес.
Известно време Викерс-старши се взираше във вампира, опитвайки се да разбере той шегува ли се или не. Аз отдавна бях стигнал до извода, че за да разбереш Велхеор, трябва да си луд поне колкото него, а друг такъв психо в този свят нямаше да се намери.
— Хм… мисля, че не би трябвало да решаваме проблема толкова кардинално — каза накрая Невил.
Хвърляйки на вампира още един красноречив поглед тип „определено си луд“, той се отправи към входа на управлението, стараейки се да не прави никакви резки движения.