— Аха, само щеше да я превърнеш в нисш вампир — изсумтя Велхеор. — Лежи и не мърдай!
Дръпнах Велхеор настрана:
— Не мога да го убия…
Велхеор ме погледна замислено и без никаква причина ме удари силно в челюстта. Разбира се, аз изобщо не успях да реагирам, отстъпих назад и изтървах всичко, което държах в ръце.
— За какво?!
Пред очите ми танцуваха звезди, но успях да остана на крака.
— Ти си идиот! — неочаквано злобно ревна вампирът. — Всеки убиец, злодей и крадец си има история! Като дете родителите му са го били, връстниците му са го тормозели, нямал е какво да яде… И какво? Мислиш ли, че това е оправдание?!
Той подскочи към вампира, сграбчи го за косата и с едно късо движение на кукри му отсече главата.
— Не! — извиках със закъснение.
— Отмъщението е извършено — вече спокойно каза Велхеор и хвърли главата на вампира в краката ми. — Преобръщането е спряно, не стана убиец. Какво сега не ти харесва?
— Да, отмъщението е извършено — повторих машинално.
Заобиколих главата в широка дъга, механично вдигнах от пода справочника, амулета и вече безполезната „пелена“. Това просто, делнично убийство изглеждаше толкова ужасно, че буквално блокирах.
„Дракон да ме вземе, дори не знаех името му…“ — някак отвлечено си помислих.
— Слушай, а кога ще разбера тръгнал ли е процесът наобратно или не? Или това е дълъг процес, както и заразяването?
— Нищо подобно — увери ме вампирът. — Забрави ли, че аз значително забавих преобръщането? Така че обратният процес се извършва дори още по-бързо. Няколко часа са достатъчни. Сам ще го почувстваш и видиш.
— Надявам се — въздъхнах аз. — Поне способностите ми по-бързо да се върнат… и белега най-накрая да излекувам…
Велхеор погледна в коридора, но веднага затвори вратата:
— Имаме си гости.
— Толкова бързо?! — бях изумен. — Сигурен ли си, че са за нас, а не по свои си работи?
— Сигурен съм. Не си спомням говорил ли съм ти, че при вампирите има родствена връзка?
— Каза нещо такова — съгласих се аз.
— Така че сигурно този вампир има роднини в замъка и те веднага се усетили смъртта му.
Вратата се разтърси от силен удар и като по чудо остана на мястото си.
— Пътят за отстъпление е отрязан — каза Велхеор и погледна през прозореца. — Е, какво пък, радвай се, че ще умреш човек. Човек — това звучи гордо и така нататък. По-добре да умреш човек, отколкото да водиш мизерно съществуване като недоразвит вампир — нали така казваше?
— Не съм казал това — промърморих аз. — Ти сериозно ли се каниш да умираш?
— Разбира се — весело отговори вампирът. — Не се тревожи толкова, смъртта е нормално явление. Между другото, аз все още не знам какво ни очаква там, отвъд… това е любопитно…
Гледах към неуниващия вампир и изобщо не можах да повярвам, че наистина се кани да умира.
— Защо ме гледаш толкова учудено?
— Нещо не си на себе си — така лесно да се предаваш. А къде е ловният дух и прочие?
— Да, шегувам се — ухили се Велхеор. — Нека да помислим за резервен вариант, защото ако не измислиш нещо, тогава по-добре да умрем в битката. Сам разбираш, че те трябва да са прочели моите справочници по теория и практика на мъченията, и определено са натрупали доста въпроси…
Честно казано, просто не исках да разкривам на Велхеор плана си за връщане у дома и по възможност се надявах да минем без използване на Великата библиотека. Но след споменаването на изтезанията аз с лекота промених своите намерения.
— Спокойно — не знам на кого го казах, на него или все пак на себе си. — Няма да ни се наложи да си пробиваме път с бой.
Но преди да успея да отворя проход към Великата библиотека, вратата най-накрая беше избита. Тя рухна право върху мен и ако не беше щастливо поставената между пода и вратата мебел, всичко можеше да се окаже много неприятно. А така аз просто бях леко притиснат към пода и нямаше никакъв дискомфорт или чувство за тежест. Осъзнавайки, че започват сериозните проблеми, бързо бръкнах в чантата и докоснах черепа, като дадох кратка команда.
Над мен профучаха няколко вампира, които веднага атакуваха Велхеор. При това още двама останаха на входа да ми правят компания. Явно не се канеха да ме убиват веднага, просто безцеремонно ме измъкнаха изпод вратата и ме фиксираха в пространството, тоест завързаха ръцете зад гърба ми и ме обърнаха с лице към стената. При Велхеор нещата не бяха много по-различни.