— Странно е да чуеш словосъчетанието „влюбен глупак“ от човека, който почти предизвика на дуел боен друид — отбеляза Чез. — Горкото момиче просто се е страхувало, че Наив няма да иска да се среща с нисш вампир, нали в Крайдол това е нещо много сериозно, нисшите са отритнати. Учуден съм, че родителите й още не са я изхвърлили от дома си. А тя съвсем случайно го ухапала, от неопитност, не могла да сдържи навреме инстинкта си — той ми намигна, — като цяло просто не се сдържала.
Така, значи при нея е отивал Наив, когато ние с Велхеор го хванахме да излиза от къщата онази нощ. Дори бях готов да допусна, че Наив се е отказал от вечеря, подлагайки се на някаква диета, за да се хареса повече на момичето, затова и не е взел сънотворното на Велхеор.
— Така, може ли все пак да се качим при моя брат?! — неочаквано нервно извика Невил.
— Да, разбира се — бързо отвърнах аз и, колкото и да беше странно, Велхеор не тръгна да спори с мен.
Няколко минути по-късно ние вече бяхме седнали до спящия Наив и търпеливо чакахме присъдата на Велхеор. Вампирът внимателно огледа Викерс младши, а след това затвори очи и започна да прокарва над него ръцете си.
— А къде е Алиса? — попитах шепнешком Чез. — И какво стана със Стил, дойде ли на себе си?
Признавам, че нямах търпение да й разкажа за съня си. Може би като разбере, че има вероятност Келнмиир да се върне, тя поне малко ще омекне.
— Колкото и да е странно, със Стил всичко е наред, с изключение на силното изтощение. Събуди се, като изобщо не си спомня събитията, настъпили след нападението на Академията. Така че вие с Алиса наистина успяхте да направите невъзможното. Между другото, Алиса точно сега разхожда нашия болен.
„Какво значи «разхожда»? — подозрително помислих аз. — Първо приятелска среща с Девлин, сега разходки със Стил. Ох, не ми харесва всичко това. Даже бих казал, че направо ме вбесява.“
— Може да не шептите — без да отваря очи, каза Велхеор. — На мен не ми пречите, а Наив и гръм няма да го събуди — финалния период на развитието на вампиризма вече е започнал.
Невил нервно издиша:
— Същото каза и Мелисия. Според нея процесът вече е необратим, но никой не разбира по-добре от самите вампири, така че тя ни препоръча да се консултираме с вас.
— Точно така — потвърди Велхеор, приключвайки с изследването. — Процесът наистина е необратим.
Невил отпусна глава в ръцете си и тихо прошепна:
— О, не…
— Можем да опитаме да убием ухапалия го вампир — неочаквано предложи Велхеор. — В много редки случаи това може да спре преобръщането, дори и да е отишло толкова далече.
— Нещо ми подсказва, че Наив ще е против — въздъхна Невил. — И няма други варианти?
— Не — увери го Велхеор. — И между другото, ние може и да не искаме неговото разрешение. Ако проблемът може да бъде решен с помощта на убийство…
— … това със сигурност ще бъде твоят избор, сигурни сме — намръщих се аз. — За съжаление, така може да решават проблемите си само най-кървавите вампири на хилядолетието. Ние, обикновените хора, трябва да се ръководим от морални принципи, да знаеш.
Велхеор сложи ръце зад главата си и се загледа в тавана:
— Ску-ука.
— Наив ще стане обърнат във вампир — бавно каза Невил. — Какво да кажа на родителите си?
Значи Наив ще загуби способността си към Занаята и вече няма да може да се обучава с нас. Първо Невил, сега брат му… Нашата петорка се разпадаше буквално пред очите ни.
— Е, да си обърнат във вампир не е толкова лошо — отбеляза Даркин леко обидено. — Въпреки че няма да може да се занимава със Занаята, но поне ще остане жив.
— Успокои ме — въздъхна Невил.
— Може пък да успее да намери себе си в нещо друго — казах неуверено. — Ако наистина обича това момиче, то сега ще им бъде по-лесно и по-добре заедно.
Все пак общуването би следвало да става много по-лесно, ако и двамата партньори са от един и същ вид. Може би точно с тези различия бяха свързани и моите проблеми с Алиса, и неразбирателството между Невил и Мелисия. За човек беше трудно да разбере друидите или вампирите — прекалено различни същества бяхме. Погледнах към Стела и Даркин — на тези двамата и принадлежността към един и същи вид не помогна, не минават без караници. Колко сложно беше всичко…
— Като цяло, каквото можах — направих — обобщи Велхеор и неочаквано бързо напусна стаята. — По-нататък сте вие. А аз трябва да свърша някои неща преди тръгването.
— Заминаваш ли някъде?
— Както и вие — вече зад вратата отвърна вампирът. — Нали не си си мислил, че ще отидете на война без мен? Точно това не бих го пропуснал за нищо на света.
Велхеор вече го нямаше, а ние все още гледахме в затворената врата.