Кейтен легна по гръб, сложи ръце под главата си и затвори очи.
„Интересно, как ли се справят момчетата? Дали са успели да открият убиеца? — той въздъхна. — Сигурно им е тежко без мен, все пак един справочник със заклинания няма да им реши проблемите. Освен това неправилното използване на някои заклинания от справочника може да донесе повече вреда, отколкото полза.“
Преди да заспи, той още веднъж внимателно проучи окръжаващия камерата щит, напълно екраниращ магическото излъчване. Кейтен все още се надяваше, че ще успее да намери слабо място, във всяко заклинание може да се допусне малка грешка. Съвсем малка. Но това щеше да бъде повече от достатъчно, за да излезе от затвора.
Уви, заклинанието беше сплетено от истински професионалист. Кейтен успя да долови само две относително слаби места, но без енергия не можеше да направи нищо. Щитът прецизно изпомпваше от камерата всяка частица магия, а вътрешните резерви на Майстора едва стигаха да крепят разклатеното му здраве.
Момент!
Кейтен се вгледа по-внимателно и подскочи от изненада, като едва не удари главата си в тавана — в защитата се появи пролука! Някой отвън беше направил процеп в нея и сега бавно вкарваше вътре магическа енергия.
„Някой ми помага! — осъзна Кейтен. — Но кой? И защо толкова внимателно? Очевидно иска да изглежда така, сякаш самият аз съм успял да се справя с щита. Е, няма да го разочаровам!“
Един прецизно изчислен удар в уязвимото място проби в щита отвор, даващ на Майстора пълен достъп до магическата енергия. Останалото беше въпрос на време — окончателно унищожение на щита, изучаване на околното пространство и намиране на оптимален път към изхода. Оказа се, че каменната килия беше разположена дълбоко под земята, но близо до нея търсещите заклинания откриха кухини, наподобяващи подземни коридори. Именно към една от тези кухини реши да се насочи Кейтен с помощта на сравнително просто заклинание от сферата на земята. Разбивайки на прах каменните стени, той започна да компресира получения материал, намалявайки обема му, и по този начин създаде проход с изненадващо здрави стени. Имаше и още една причина, поради която Майсторът избра тази посока за бягството си — натам водеха и слабите, едва доловими остатъци от заклинанието, което го спаси от затвора.
„Всичко е много странно — помисли си Кейтен, докато с монотонна прецизност се придвижваше през земната твърд. — Съдейки по всичко, помага ми някой от конспираторите. Само не разбирам защо точно сега, след толкова дни? Впрочем да гадая сега е безсмислено, с твърде малко информация разполагам…“
Апчхи!
Той със закъснение се възползва от единственото заклинание за укрепване на здравето, което знаеше. За съжаление, силата на Кейтен никога не е била в природната магия, той предпочиташе дисциплините, обхващащи по малко от всички стихии. Именно благодарение на това свое увлечение той успя да разработи изкуствен магически интелект, наречен по-късно автомаг. Силата му не беше и в бойните заклинания, така че нова среща с тъмничарите му изобщо нямаше да го зарадва.
За по-малко от половин час той достигна до подземния проход. Внимателно проучвайки с търсещи заклинания пространството пред себе си, Кейтен разби каменната стена и излезе на открито. Едва сдържайки стона си, той се изправи в цял ръст, а ставите му изпукаха.
Най-сетне! След като прекара толкова много време в легнало положение, накрая да се изправи и да се протегне! Не беше ли това истинското щастие?!
Той създаде малка Огнена топка и се огледа. Както и очакваше, подземната кухина се оказа един прекрасен стар водопровод. Да, много малко хора знаеха, че захранването с вода в имперския град ставаше чрез обикновени подземни канали, останали от времето на основаването му. Разбира се, всички стари тръби бяха заменени с модерни техномагически устройства, които изпълняваха и филтриращи функции, а също бяха обработени с подходящо заклинание, защитаващо ги от ръжда. В случай на счупване тръбите се самовъзстановяваха, а отделно всичко се намираше под постоянното наблюдение на специален отдел в Академията. В старите подземни тунели периодично ставаха срутвания, но те изобщо не пречеха на защитените със заклинания тръби. Това обясняваше защо при проучването с търсещи заклинания Кейтен попадна не на един, а на няколко тунела с множество разклонения.