— Да — с готовност започна Чез. — Днес например…
— Нищо не искам да знам — прекъсна го Шинс. — Това ще го обсъждате утре с Майстор Ревел — той погледна изразително към вратата. — Всичко добро, момчета.
Напуснахме кабинета на декана на Огнения факултет леко смутени — твърде изненадваща беше реакцията му към всички наши опити да разкажем за събитията, ставащи в Крайдол. Сякаш той се страхуваше от нещо.
— Забеляза ли, че Шинс нарича чичо ти само Ромиус, а началника на Службата за сигурност — единствено Майстор Ревел? — попита Чез, докато слизахме надолу.
И още как. Бях забелязал особеното отношение на всички Майстори към Майстор Ревел още на Общото събрание. Или много се страхуваха от него, или много го уважаваха. Макар че едното не беше много далеч от другото. Може би точно затова чичо ми обеща, че Майстор Ревел ще реши всичките ми проблеми, ако реши, че мога да му бъда полезен — шефът на Службата за сигурност имаше значителна власт в Академията.
— Аха. Ти явно не си говорил с него — зловещ тип е.
— Е, виждал съм го няколко пъти — сви рамене Чез. — Плешив такъв, добродушен.
— Добродушен?! От мазния му глас мравки те полазват!
— Преувеличаваш — Чез ме изпревари на изхода и изскочи в двора на Академията. — Ха! Помниш ли как минавахме тук изпитанието?
Слънцето вече залязваше, лъчите му не ми създаваха почти никакъв дискомфорт, така че можех да се отпусна за малко и да не слагам качулка на главата си.
— Ами да…
За миг се върнах назад във времето, спомняйки си как за пръв път прекрачих през огромната блестяща порта. Как над площада отекна безизразния глас на автомага и започна изпитанието. Аз знаех, че не мога да стана Майстор, тъй като още от най-ранна детска възраст способността ми към магията беше значително под средностатистическата, но нещата се развиха различно. Неочаквано се пробудиха силите ми, запечатани, както се оказа по-късно, от леля Елиза, която не искаше да имам подобно бъдеще.
— А нападението над Академията? Как се бихме с хипнотизирани ученици?
Схватката беше толкова хаотична и кратка, че с труд си спомнях подробностите. Но пък отлично си спомнях как веднага след тази битка научих, че леля ми е запечатала моите способности с помощта на силна хипноза.
Стъпвайки на площад Седемте фонтана, аз изведнъж си спомних, че забравих да заредя амулета, предпазващ от безликите — нощни същества, създадени, за да се гарантира безопасността на столицата след залез слънце. Именно заради безликите нито един вампир не рискуваше да ловува в Лита, защото сенките първоначално са били създадени само за лов на любители на човешка кръв. Впрочем, безликите бяха не по-малко опасни и за хората.
— Трябва да отскоча до магазина да заредя амулета.
— На теб пък защо ти е? — учуди се Чез и тъжно добави: — Още утре се връщаме в Крайдол. Едва ли планираш нощна разходка довечера.
Свих рамене:
— Така ми е по-спокойно. Още от дете се страхувам от тези същества… — и сам си опонирах: — Въпреки че сега, какво? Със сигурност ще се защитя от тях! Едва ли безликите ще могат да пробият Универсалния ми щит.
Покрай нас минаха група млади момичета, хвърляйки ни игриви погледи. Изглежда ученическите ливреи въздействаха на противоположния пол по-добре от любовно заклинание.
— Може и да могат — за голяма моя изненада Чез дори не погледна към момичетата. — Мисля, че бихме могли да им дадем добър урок, дракон да ги вземе, така че повече да не ни се пречкат в краката.
— Едва ли — не се съгласих аз. — Ако безликите можеха толкова лесно да бъдат унищожени, Майсторите отдавна биха разчистили града от тази гадост. От това, което съм чувал, безликите са създадени с помощта на древно, отдавна забравено заклинание, и в наше време причиняват повече неудобства, отколкото ползи.
— Ама че си глупчо — засмя се Чез. — Не знаеш нищо за икономиката. Веднага се вижда, че произлизаш от Висок дом. Вас ви учат само как да харчите пари, не и как да ги печелите.
— Защо? — обидих се аз. — Какво общо има тук икономиката?
— Знаеш ли колко пари получава Академията и градската хазна от продажбата на защитни амулети? — Чез вдигна показалец. — Така! И аз не знам, но са наистина много. Затова им е неизгодно да почистят града от безликите — те имат много осезаем принос към бюджета на Златния град.
— Има логика в това — признах аз. — Но докато печелят, застрашават живота на жителите на столицата…
— Кога за последен път си чул, че безликите са убили жител на Лита?
— Не си спомням — отговорих честно аз. — Последно май имаше слухове за млад аристократ, който забравил да зареди амулета си. Сутринта намерили оглозгания му скелет в градския парк…