Чез се опули в мен с отворена уста. Явно не очакваше такова агресивно поведение. Честно казано, и аз не разбрах кое ме подтикна да го кажа. Разбира се, с думите си много точно изразих отношението ни към появата на „водните“, но с тона и рязкостта си явно прекалих.
— Натали, какво правиш тук? — Ланс най-накрая забеляза притаеното зад колоната момиче.
— Не е твоя работа — сопна се тя.
Тук се включи и Чез:
— Господа, ако нямате нищо против, ние ще продължим вечерята си. Както виждате, заведението е пълно със свободни маси…
— На нас ни харесва тази — Ейнджъл седна на съседната маса. — Сядайте, момчета.
Тримата се настаниха до нас и започнаха на висок глас да обсъждат невежеството и лошата миризма на селяните.
— Струва ли ми се или наистина нещо тук смърди?
— Да, миризма на канализация… или може би тор?
Натали хвана ръката на Чез:
— Може ли да си тръгваме вече?
— Просто не им обръщай внимание — не отстъпи приятелят ми.
— В последно време брат ми се държи отвратително — виновно каза Натали. — Особено след като Лиз го заряза…
— Зарязала го е? — полюбопитствах аз.
Не че особено ме вълнуваше личния живот на бившата ми приятелка, но това си беше наистина изненада.
— О, ти още не знаеш — изкиска се Натали. — Лиз скъса с Ейнджъл.
— Защо? — бях изненадан.
— След смъртта на Императора започна цялата тази суматоха за намиране на престолонаследник и се оказа, че ти си един от най-вероятните кандидати.
О, а аз дори забравих да мисля за всички тези глупости.
— Мисля, че тези, които наистина се интересуват, и без това много добре знаят целия списък с наследниците — казах аз.
Типичен пример беше моята предприемчива леля.
— Може би — не тръгна да спори Натали. — Но Лиз не е знаела. И когато разбрала, че е разменила Император за обикновен Майстор… ъ-ъ, направо полудя.
— Майстор не може да стане Император — напомних аз.
— Теоретично Лиз можеше да те разубеди да не постъпваш в Академията — ехидно отбеляза Чез. — Имаше време, когато беше луд по нея.
Не помнех такова. Разбира се, навремето ми харесваше, но колко време беше минало оттогава? Сякаш цяла вечност.
— В крайна сметка Лиз толкова се вбеси заради пропуснатата възможност, че веднага скъса с Ейнджъл, наричайки го посредствен бездарник.
Разбира се, Натали говореше достатъчно високо, за да може от съседната маса да чуят всяка дума.
— Млъкни! — извика Ейнджъл, изблъска стола и скочи на крака. — Ах ти, малка…
Чез на мига се оказа до Ейнджъл и го сграбчи за реверите:
— Внимавай какво говориш!
— Махни си ръцете от мен!
— Нямам такова намерение!
Ленс и Стори също скочиха на крака и се втурнаха към Чез, но аз им преградих пътя. Точно преди да се случи това, което трябваше да се случи, към нас притича сервитьорът:
— Без бой! Моля ви, не в нашето заведение!
— Да излезем? — предложи Чез и отблъсна Ейнджъл от себе си. — Да поговорим на улицата.
— Да вървим!
Ейнджъл пооправи дрехата си и първи тръгна към изхода.
— Момчета, спрете! — опита да се намеси Натали, но никой не й обърна внимание.
„Идиоти — раздразнено си мислех аз, докато излизах на улицата заедно с «водните» и Чез — Живуркаха си тук, докато ние рискувахме живота си и участвахме в истински битки. Нищо, сега ще им покажа какво научих по време на практиката…“
— Хей! — Стори сложи ръка на рамото на Ейнджъл. — На нас ни е строго забранено да организираме дуели!
— Не ме интересува!
Чез ми намигна.
— Ей, неудачници — обърна се той към „водните“. — Можем да създадем Индивидуален купол, който да ни скрие от очите на минувачите с помощта на изкривяване на пространството.
Разбира се, Чез, Невил и аз съвсем наскоро обсъждахме възможността за създаване на купол на невидимостта. В тази връзка в справочника намерихме два възможни варианта — изкривяване на светлината и създаване на изображения по повърхността на купола, които да са максимално близки до окръжаващата среда. При изкривяване на светлината куполът се превръщаше в светеща със всички цветове на дъгата повърхност, а създадените изображения… Определено никой от нас нямаше талант на художник.
Очевидно Чез беше решил да поуплаши малко „водните“. Трябва да призная, че се получи — момчетата наистина изглеждаха доста разтревожени. За съжаление, тяхното настроение щеше да се подобри веднага след като се опозорим и не успеем да създадем нищо работещо. По-точно не ние, а аз…
Свихме зад ъгъла на сградата, така че да не привличаме излишно внимание.