Свих рамене неопределено.
— Не се напъвах особено. Просто стоях и гледах как се бие Чез, цялата работа я свършиха Отразяващите щитове.
— Това, разбира се, е добре. Но не трябва да разчиташ прекалено на Отразяващи щитове. Имал си късмет, че сте се били с първокурсници. Всеки третокурсник би могъл да обърне твоето заклинание срещу теб самия, и ако не го забележиш навреме, ще се търкаляш на тротоара, надупчен от собствените си Въздушни копия. В уличните дуели няма наблюдаващи и няма кой да намали силата на атакуващите заклинания.
Леле, и през ум не ми беше минавало, че може да се случи нещо подобно. Въпреки че можехме да видим чуждите заклинания с помощта на „пелената“, но да вникнем в тях и да ги променим по време на битка… не можех да си го представя. Да, определено имахме твърде малко знания и опит. Макар и да бяхме по-напред от останалите първокурсници, със старшите изобщо не можехме да се сравняваме.
— Зак, Майстор Ревел вече те чака — неочаквано ми съобщи Шинс.
Чез скочи с мен, но Майсторът го спря:
— Чез, теб ще те помоля да останеш.
— Но аз имам много важна среща! — запротестира Чез. — До връщането ни обратно има толкова малко време…
Мислено съжалих приятеля си, но ми стигаха и моите проблеми — трябваше да бързам за срещата с Майстор Ревел. За щастие кабинетът му беше на съседния етаж.
Началникът на Службата за сигурност в Академията ме посрещна с кратко кимване и без много приказки:
— Здравейте, Закари. Сядайте.
Няколко минути седяхме в мълчание, прекъсвано единствено от шумоленето на страниците и сумтенето на Майстора — съдейки по всичко, той четеше документи, отнасящи се до мен. Защо иначе постоянно ще ми хвърля преценяващи погледи? Честно казано, усещането беше сякаш виждаше през мен и искрено се забавляваше от видяното.
— Чудесно сте се справили в Крайдол — каза той накрая и бутна настрани папката с докладите.
По интонацията не разбрах това въпрос ли беше или констатация и предпочетох да запазя мълчание. Въпреки, че по мое мнение ние наистина се бяхме справили прекрасно, не всеки ден се случва първокурсници да спасят цял град от смъртно опасно Същество — продукт на тайни магически изследвания. Между другото, изобщо не разбирах как работи тази тяхна Служба за сигурност, щом позволява „Децата на дракона“ да създават такива чудовища точно под носовете им.
— Вие, разбира се, сте герои — продължи Майстор Ревел. — От друга страна, по-добре би било да го хванете живо.
Живо?! Той присмиваше ли се?!
Бях толкова шокиран от думите на Майстора, че просто загубих дар слово. Завръщането в Лита се оказа съвсем не толкова триумфално, колкото очаквах. Чувството беше сякаш всички са се наговорили — Шинс, леля, „водните“, сега и Майстор Ревел. Честна дума, вече ми се искаше да се връщам обратно в Крайдол…
— Е, няма да търсим кусури — междувременно продължи той. — Много ме заинтригува вашата информация за използването на нов вид магическа енергия от нисшите вампири. Подобни доклади дойдоха и от другите градове. Изглежда някой умишлено снабдява нисшите вампири с някакъв необичаен вид артефакти. Признавам, че никога не бяхме чували за нещо подобно, досега никой не е провеждал сериозно изследване на способностите на нишите вампири, всъщност се е смятало, че те нямат такива.
— Донесох няколко артефакта — спомних си аз. — Мисля, че можем да получим много полезна информация, ако ги проучим. Но всичките ми вещи останаха у дома.
Фактът, че не можах да ги взема, защото попаднах в затвора за едно от най-страшните провинения — участие в незаконен дуел, аз предпочетох да премълча. Предполагам, че Майсторът прекрасно знаеше за нашите приключения, но не исках излишно да повдигам темата.
— Ще изпратя хора да вземат артефактите — кимна Майстор Ревел. — Мисля, че тяхното изследване не само ще ни позволи да намерим начин да се противопоставим на новата магия, но ще ни помогне да идентифицираме и нейния източник. А сега подробно ми разкажи за всички събития от първия ден на практиката чак до вчерашната среща с нисшите вампири.
О, това щеше да бъде много дълъг разговор. Вътрешно се стегнах и се съсредоточих. Сега трябва да се постарая да не изтърва нещо излишно за забранената магия — полетите над града, виденията и Коридора на съдбата. А ситуацията се усложняваше и от факта, че Майсторът знаеше за моите възможности и сигурно щеше да иска да ги проучи.
И аз започнах да разказвам. За разлика от Шинс, Майстор Ревел се интересуваше не толкова от подробностите на магическите дуели, колкото от съвсем различни детайли — способносттите на Съществото, слабостите му, реакцията на жителите на града към убийствата и към появата на Патрула. Дълго ме разпитва за поведението на нисшите вампири и отношението на местните жители към тях. И едва накрая засегна магията на драконите. Аз започнах с изпитанието, на което бях подложен още в Академията, след това разказах за няколкото видения, които значително улесниха издирването на Съществото.