— Много интересно — сговорчиво каза Майсторът. — Изглежда имаш големи заложби към забранената магия, което по принцип не е изненадващо…
— Защо да не е изненадващо? — учудих се аз.
— Ами, ти си умно момче — уклончиво отговори той. — Сега ми кажи за така наречените „свободни“.
— Всичко започна с това, че в града се появиха лъжепатрули — с готовност продължих аз. — Те се представяха за създадените от нас Патрули от нисши вампири и ограбваха богатите жители на Крайдол…
И аз подробно описах събитията от вчерашния ден, подчертавайки необходимостта от привличане на допълнителни сили в Крайдол. Нали още първоначално е било предвидено в града да има два Патрула, но едниният беше унищожен.
— Какво пък, прав си — неочаквано лесно се съгласи Майсторът. — Ще ви изпратя в Крайдол две петорки от старши ученици. Трябваше да го направя още от самото начало, тогава може би щяхме да избегнем всички тези убийства и усложнения.
„А защо не изпратихте?“ — исках да попитам аз, но навреме се сдържах и на глас казах:
— Ами добре…
Сега със сигурност ще ни бъде много по-лесно да поддържамне реда в града, а и със „свободните“ ще можем да се справим.
— Що се отнася до привлечените от вас нисши вампири на работа в Патрула — той се облегна назад в креслото. — Това е неприемливо.
Едва сдържах учудения си възглас.
— И защо? — попитах тихо, бързо вземайки се в ръце.
— Вампирите не могат да заемат държавни длъжности. Това е един от законите на Империята. Изненадан съм, че досега не сме получили оплаквания от жителите на Крайдол.
— Вампирите се справят отлично с работата си — подчертах аз. — Жителите няма от какво да се оплачат. Естествено… ако не броим действията на лъжепатрулите…
Но Майстор Ревел беше непреклонен:
— Още по-лошо. Вие сте предоставили на престъпниците отлично прикритие, давайки на нисшите вампири легитимна власт. Как изобщо началникът на стражата е позволил такива своеволни действия от ваша страна? Кой сега е началник там?
Той заразлиства документите пред себе си:
— А, Витор. Първо се издъни като пазач в Имперския затвор, сега и тук…
О, не, нима ще го накажат заради моето своеволие?
— Той е добър човек — опитах се да оправдая началника на стражата. — И трябва да признаете, че в конкретния случай използването на нисши вампири беше удачно решение.
— Може би — съгласи се Майсторът. — Но сега ще трябва да се върнеш и да им съобщиш, че Империята не може да позволи на нисши вампири да работят в градската стража.
Дракон да го вземе и него, и цялата Империя с нейните закони! Как… как ще кажа на Даркин и останалите, че повече не могат да работят в Патрула?! Тази работа даде толкова много на нисшите вампири. На практика за повечето от тях сега изборът е да работят в Патрула или да се присъединят към „свободните“.
Опитах се да обясня ситуацията на Майстор Ревел, но изглежда, че дори стоящата на бюрото му каменна статуя на Кървавия бог беше по-отворена за диалог. Между другото, абсолютна загадка, какво изобщо прави тя в кабинета на Майстора?
— С този въпрос приключихме — твърдо каза Майстор Ревел. — Що се отнася до това общество на „свободни“, трябва в най-кратки срокове да се справите с тях. Мисля, че с помощта на десет големи ученика ще се справите с тази задача и така практиката ви ще може да се счита за приключена.
„Приключена — това е добре“ — помислих със задоволство и изведнъж осъзнах накъде бие той. Че нашата практика свършва?!
— Ще се върнем в Академията?!
— Ще продължите да се обучавате — поправи ме Майстор Ревел. — Но не в Академията, а на друго място.
Окончателно се обърках и просто мълчаливо се втренчих в него.
— Давам ви две седмици, за да запознаете големите ученици с обстановката и да оправите всички проблеми в Крайдол. След това отивате във Форт Скол и ще продължите обучението си в бойни условия.
— В бойни условия?!
О, на глас ли го казах?!
— Точно така. Сблъсъците с отрядите Шатерски шпиони е чудесна възможност да тествате бойните си умения. Точно там е най-подходящото място да се научите как се води битка в строй.
Уау, нищо подобно не бях чувал. Майстори, крачещи в строй — това е нещо ново. Може би ще ни дадат и брони? Е, не като на стражите, разбира се, а нещо по-специално.