— Значи разполагаме само с две седмици…
— Да. След това вашата четворка…
— Четворка ли?!
— Разбира се. Невил Викерс загуби способностите си и ако не се възстанови до две седмици, ще остане да работи в Крайдол до пълното им възстановяване.
„Значи петорката ни ще се разпадне? — тъжно помислих аз. — От друга страна, Невил само ще се радва да остане в Крайдол с Мелисия. А ние… явно ще се наложи известно време да тренираме без него.“
— Освен това, във Форт Скол има изследователски отдел, занимаващ се с изучаването на забранената магия. При пристигането си трябва да се присъединиш към тях в качеството си на младши сътрудник.
Покорно сведох глава.
— Добре…
„… добре, че поне опитен образец не ме нарече“ — продължих фразата за себе си.
— Между другото, вече може да не се притесняваш от „Децата на дракона“, това тайно общество прекрати съществуването си. Ние разкрихме и заловихме практически всички участници.
— Наистина ли? — изненадах се аз. — А как е Кейтен? Нали го бяха хванали…
Майсторът сви рамене.
— Кейтен така и не беше намерен. Има много голяма вероятност никога да не го намерим…
— О, не…
Гърлото ми пресъхна така, сякаш не бях пил няколко дни.
— Съжалявам — с напълно неутрален тон продължи той. — Настъпиха трудни времена, всички сме изложени на сериозен риск и вървим по ръба.
„Лесно му е да говори така — седи си в Академията, документи прехвърля“ — ядосано си помислих аз. Нима Кейтен наистина е мъртъв?! Не, не можех да го повярвам… Та той е гениален Майстор, нали успя да създаде автомага — изкуствения магически интелект. Толкова умен човек непременно ще измисли нещо и ще избяга от плен.
— Мисля, че обсъдихме всичко — Майстор Ревел премести папката с моите документи. — Мога само да ви пожелая късмет. Мисля, че ще се справите.
Да, при Кейтен вече се получи…
— Благодаря.
Да вървя да ходя по ръба…
Сбогувайки се с Майстор Ревел, аз отново надникнах при Шинс. Чез вече беше успял да изчезне на среща с Натали, така че аз се наканих да кажа довиждане и да тръгвам, но Шинс ме задържа. По-точно деканът ме сграбчи с две ръце и ме засипа с въпроси за новия вид магия. Оказа се, че едва днес до него са достигнали подробности за битката ни с нисшите вампири и Майсторът гореше от нетърпение да научи подробности.
Излизайки малко по-късно от кабинета на Шинс, аз мислено завидях на рижия си приятел — последните няколко часа той се гушка с приятелката си, докато аз давах отчет за нашите действия и се наслушах на неособено приятните коментари на шефа на Службата за сигурност на Академията. От друга страна, Чез също заслужаваше съчувствие — той още не знаеше, но следващата му среща с Натали нямаше да бъде толкова скоро.
Да се връщам у дома изобщо не ми се искаше, така че реших да почина в стаята си. Отивайки на нужния етаж, бързо се промуших между две неголеми компании „огнени“ и с леко притеснение отворих вратата на стаята си. За голямо мое облекчение нямаше никакви следи от кактуси, както и дупки в тавана. По време на моето отсъствие бяха ремонтирали и почистили всичко.
След като огледах добре стаята и се уверих, че няма и следа от моя не особено успешен опит, аз рухнах на леглото, затворих очи и се отпуснах. Най-накрая почивка! Дали да не подремна няколко часа преди да поема обратно?
Едва затворих очи и на вратата тихо се почука.
— Влез! — извиках аз, вече ме мързеше да стана и да отворя.
Дори от леглото не ми се надигаше, така че просто се обърнах на една страна, за да видя кой влиза, но веднага скочих на крака:
— Кейтен!
Ето кого най-малко очаквах да видя тук.
— Привет — кратко поздрави Кейтен.
— Как се озова тук? Ние вече те отписахме! Току-що бях при Майстор Ревел и той ме уверяваше, че отдавна си мъртъв!
— Не съм толкова лесен за убиване — Кейтен погледна към вратата, сякаш се страхуваше, че го преследват, после тихо я затвори и тръгна из стаята, правейки някакви манипулации с енергията. — Успях да избягам.
След това покри част от стаята със сложен защитен купол — аз успях да зърна няколко проблясъка, и въздъхна с облекчение:
— Вече може да говорим спокойно Завесата на мълчанието ще ни защити от любопитни уши.
Нашият наставник изглеждаше доста слаб, а и говореше някак нервно и рязко. Кой знае какво са му правили, докато е бил в плен…
— Какво стана с теб, след като се телепортирахте от Прокълнатата къща? Как успя да избягаш?
— Телепортирахме се в пещера някъде в околностите на Крайдол. Преди да успея да направя каквото й да е, бях вързан и приспан. Събудих се в каменна килия, както после се изясни, някъде под Лита. Останах затворен там до вчера и сигурно там щях да си остана, ако не беше дошла помощ отвън. Някой ми помогна да се измъкна и аз все още не знам кой ли може да е. А при вас как се развиха нещата в Крайдол? Какво стана след изчезването ми? Намерихте ли убиеца?