Изведнъж Кейтен замръзна неподвижно.
„Гр-р-р“ — със силно къркорене напомниха за себе си червата му.
„Колко ненавреме — раздразнено си помисли Кейтен, притискайки стомаха си. — Така веднага ще ме усетят. Ех, добре би било да хапна. Ако можех да попадна на кухня или някой склад с храна…“
Разбира се, нищо подобно не се случи. Коридорът го изведе в огромна куполообразна зала, натъпкана със специално оборудване, клетки и няколко хирургични маси. И цялото това нещо беше разпръснато, изпочупено и буквално разбито на малки парченца, сякаш някакъв огромен звяр беше излял цялата си дълго трупана ярост на подземната лаборатория.
„Не бих искал да се изпречвам на този, който го е направил — потръпна Кейтен, гледайки огромните следи от нокти по металния лист, от който беше направена операционната маса. — Каква ли трябва да е тази лапа, за да остави такива следи?“
От близкия коридор се чуха гласове и Кейтен побърза да се скрие зад един от преобърнатите шкафове, пълен с някакви химикали. Попадна на парчета от всевъзможни шишенца, разлети по целия под течности с най-неочаквани цветове и ужасна воня… Не беше най-добрият избор на място за игра на криеница, но да променя нещата беше твърде късно — стопаните на подземната лаборатория вече влязоха в залата.
— Жалко, че не можем да наемем чистачка — въздъхна единият от Майсторите.
— Можем — не се съгласи втория. — Но после ти ще се отървеш от нея.
— Аз не съм убиец — сопна се първия.
— Изборът си е твой — или убиец, или чистач.
„Изглежда имат проблем с персонала — вътрешно се усмихна Кейтен. — Кой ще се наеме да чисти тайна лаборатория, особено ако наградата е смърт? Но за мен е късмет, че са толкова небрежни. Дори и през ум не им минава, че някой може да ги шпионира. Ако «Децата на дракона» бяха малко по-предпазливи, и най-простото сканиращо заклинание щеше веднага да ме открие…“
— Всички останали тайни убежища бяха разкрити от Службата за сигурност, така че ни остана само да се притаим и да се опитаме да възстановим със собствени сили лабораторията. Нали така, Майсторе?
Кейтен отлично беше запомнил гласовете на похитителите, а сега чу нов глас. Най-изненадващото беше, че той се оказа добре познат глас:
— Точно така. Трябва да се продължат експериментите и да се чакат указания отгоре. По-добре ми кажете защо беше нужно да се правят изпитания на Черната смърт именно в Крайдол?
Ромиус?! Нима е свързан с всичко това? Кейтен не можа да устои и надникна от скривалището си. Наистина беше той…
— Знаете много добре, че нямахме възможност за избор — отвърна втория Майстор. — Всичко стана неочаквано — Черната смърт избяга в този район, на нас ни остана само да наблюдаваме действията й.
За какво говореха те? Кейтен се скри обратно и целият се превърна в слух, боейки се да не изтърве и дума от разговора.
— И как беше?
— Не както се очакваше — каза един от Майсторите и бързо продължи: — Твърде много непредвидени обстоятелства… Но Съществото показа невероятни способности за адаптация. Ако не бяха съгласуваните действия на Патрула и нисшите вампири, Черната смърт за няколко дни щеше да завладее целия град. Невероятно успешен екземпляр!
— Но абсолютно извън контрол — отбеляза Ромиус.
— Да — съгласиха се Майсторите. — Но на нас контрол не ни трябва. Основното е да сеят хаос и смърт, а с това Черната смърт се справя просто превъзходно. Първата и последната партида зародиши ще ви го докажат и тогава шефовете на „Децата на дракона“ най-накрая ще оценят нашата работа по достойнство и ще възстановят лабораторията.
— Ще видим — уклончиво отговори Ромиус.
— Добре — остана доволен Майсторът. — Между другото, вие така и не ни казахте какво да правим със заловения в Крайдол Майстор?
Кейтен затаи дъх.
— Разбира се, убийте го — рязко отговори Ромиус, при което Кейтен подскочи от изненада. — Не разбирам защо изобщо го държите. От пленника ползи никакви, само проблеми.
Кейтен не можеше да повярва на ушите си. Сякаш някой друг говореше с гласа на учителя, посветил толкова много години в обучение на опърничавия ученик Кей Рейден. Сякаш изобщо ги е нямало онези безкрайни часове в залите за медитация и практика…
— И вземете да почистите тук…
Двамата Майстори заедно с Ромиус пресякоха залата и потънаха в един от тунелите.
Кейтен много искаше да чуе продължението на разговора, но да остава тук ставаше твърде опасно. Скоро похитителите щяха да забележат бягството му и в този момент за него щеше да е по-добре да бъде далеч оттук. С вземането на това решение той внимателно се измъкна от укритието си и на пръсти тръгна към изхода… или по-скоро към най-приличащия на изход тунел.