Един от големите ученици, с огромни бицепси, изпъкващи дори под ливреята, направи пренебрежителна физиономия:
— Това обяснява защо имате нужда от помощ. Първокурсници не могат да се справят с такава сериозна задача.
— Е, все пак това е съвсем нов вид магия — опита се да ни защити Серж. — Грон, прекалено си суров към тях.
— Да! — хорово се съгласихме всички.
Ник потупа Серж по рамото:
— Но червенокосия каза, че вампирите използват артефакти. Така че не би трябвало да имаме сериозни проблеми.
Ние с Чез се вторачихме в Ник:
— Това пък защо?
— Да се противодейства на артефакти не е особено трудно — охотно поясни Ник. — Много по-трудно е да се справиш със същество, което само сплита заклинанията си. Странно, че не го схващате.
— Ти просто още не си се сблъсквал с тях — мрачно каза Чез.
Мислено се съгласих с приятеля си.
— Работата не е в това, дали съм се сблъсквал с тях или не — махна с ръка Ник. — Това е принцип. Във всяко сплитане има слаби мяста. Намирайки ги, можеш да обезвредиш заклинанието без особен разход на енергия.
Това и сам го знаех, нали го използвах преди време със „змийчетата“, унищожаващи Огнени топки. За съжаление, още не бях се научил да унищожавам по-сложни заклинания…
— А артефактите, за разлика от хората, не могат да изменят или подобряват заклинанието. Те всеки път просто повтарят един и същи модел. Затова веднъж като намерим слабо място, лесно ще можем да отблъскваме всички атаки на пръстените. И задачата се опростява още повече, защото вие казахте, че имате образци от тези артефакти. Остава ни само да направим няколко експеримента за откриване на слабите точки и да намерим начин да се възползваме от тях.
— Да видим — измърмори Чез. — Засега не сме се научили как да използваме новите артефакти, така че още сме далече от експериментите.
Изглежда сериозно се засегна от пренебрежението на старшите ученици. Що се отнася до мен, аз не чувствах нищо друго освен облекчение. Така проблемът вече нямаше да бъде наш. Всяка помощ беше добре дошла. Нека вирят носове колкото си искат, само да успеят да се справят с враговете и да защитят жителите на града.
— Порталът е готов — уведоми ни момичето. — Може да тръгвате един по един.
В телепорта пристъпих един от последните. Последната крачка направих с известно усилие, нали предната телепортация ме отведе не в Академията, а в затворена стая с тълпа мъртъвци. Надявах се, че този път всичко ще мине без инциденти.
Проблясък.
Уф, този път всичко беше наред. Появих се във вече познатата ми стая. Девлин ни очакваше на същото място, както и при първото ни идване. В действителност времето не беше променило отношението ми към него — силно излъсканите до блясък доспехи и заслепяващата усмивка ме дразнеха не по-малко, отколкото в началото. Въпреки всички събития, които бяхме преживели заедно…
— Помощта най-накрая идва? — попита Девлин. — Надявам се, че са истински Майстори?
… все още ме вбесяваше.
— Не, и те са ученици — злорадо отговори Чез.
— Но старши — коригира го Серж.
— И по-добри — допълни Грон.
„И прекалено самоуверени“ — добавих мислено.
— Ставало ли е нещо интересно, докато ни нямаше?
— Не, всичко беше изненадващо спокойно — Девлин се замисли за секунда. — Освен че от Патрулите изчезнаха няколко нисши.
Изчезнаха? Сигурно са преминали на страната на „свободните“. Ще трябва да поговоря с Даркин да наблюдава по-внимателно останалите вампири, може някой от тях да работи за „свободните“ и да ни готви изненада. О, и ще трябва да обсъдим по-нататъшната съдба на Патрулите…
— Ние първо ще се настаним и после ще дойдем в тази ваша Прокълната къща, за да се запознаем с всички и да се захванем с работата — каза Серж. — Така че събери хората.
Само ми се стори или в гласа му се прокраднаха заповедни нотки. Не беше ли твърде рано за това?
— Няма ли да живеете с нас? — със закъснение попитах аз.
— Не, защо да го правим? — изненада се Серж. — Вече резервирахме стаи в най-добрия хотел в Крайдол.
— Ще ви придружа до там — с готовност се отзова Девлин.
„Я виж ти! — изненадах се аз. — На тях хотелски стаи, а нас ни настаниха в изоставена къща с ужасна слава! Къде е тука справедливостта, а?“
— Още малко и ще започна да ги мразя тези момчета — прошепнах в ухото на Чез, след като старшите ученици и Девлин излязоха от стаята с телепортите.
— Време си е — процеди през стиснати зъби моят приятел. — Мисля, че те много бързо ще намерят общ език с Девлин. Само дано полетата на самовлюбеността им не влязат в резонанс.