— Мисля, че и без нас ще намерят кой да охранява границата — неохотно отговорих аз. — Един Върховен Майстор сигурно струва колкото десетина Инквизитора, колкото и да са се обучавали в техните училища. Не знам какви бойни стълкновения стават там, но едва ли ще ни се наложи да участваме в тях.
Замълчахме за известно време, всеки замислен за нещо свое, докато накрая Невил не прекъсна мълчанието:
— Изглежда аз ще бъда единствения късметлия, който ще остане тук.
Почувствах такава вина, сякаш собственоръчно бях лишил Невил от магическите му способности.
— Да, Майстор Ревел каза, че ако способностите ти не се върнат през тези две седмици, ти оставаш тук.
— Как биха могли да се върнат за толкова кратък срок — въздъхна Невил. — И вие като мен много добре знаете статистиката…
— Не тъжи — прегърна го през раменете Чез. — Затова пък ще можеш да останеш в Крайдол и да се погрижиш гадния друид да не се присламчва към Мелисия. На мен не ми провървя като на теб…
— Наистина ли мислиш, че ми е провървяло? — тихо попита Викерс старши.
— Не знам — смути се Чез. — Извинявай… ще отида да се поразходя.
Той прекоси залата и тръшна входната врата, преди да успеем да го спрем.
— Какво му става? — невярващо попита Наив. — Никога не съм го виждал такъв.
— Нерви? — предположи Алиса.
По време на целия разговор тя не сваляше очи от лицето ми. Опитвах се да не мисля за белега, но изучаващият й поглед доста затрудняваше тази задача.
— Имаме гости — отбеляза Наив. — Защитното заклинание предупреждава, че на входа са се появили десет души.
— Хей, има ли някой тук?
Входната врата се отвори и на прага се появи Серж.
— Здравейте всички.
— Ама че къща — с възхищение каза един от старшите ученици. — Като в някаква приказка. Тук сигурно живеят призраци.
Моите приятели със смес от любопитство и враждебност гледаха на изпратените от Академията момчета.
— Кхм… Как се настанихте? — първи започна разговор Невил.
— Прекрасно — усмихна се Ана. — Настанихме се в чудесни стаи в хотел „Корона“.
— В „Корона“? — изненада се Невил. — Най-скъпият хотел в града?
И тук аз разбрах, че между нас едва ли ще се получат приятелски отношения. Много не на място се оказа и приветствената реч на Серж:
— Здравейте отново на всички, моето име е Серж. Аз съм назначен за началник на всички Патрули в Крайдол. От този момент всички вие минавате на мое подчинение.
Моите приятели посрещнаха това изявление с гробно мълчание. На Серж му провървя, че Чез излезе да се разходи. Той щеше да им даде да се разберат, казвайки им всичко, каквото мисли за подчинението на някакви си надути третокурсници. Разбира се, ние всички мислехме по същия начин, но запазихме мнението си за по-подходящ момент. Ако такъв изобщо настъпеше.
— Разбира се, не искам да насилвам нещата. Вие познавате града и жителите много по-добре от нас, така че изцяло ще разчитаме на вашето мнение.
Колко трогателно.
— А къде са нисшите вампири? — попита Ник. — Исках да ги видя.
— Патрулират в града — за първи път след появата на третокурсниците проговори Алиса. — И не са животни в зоопарк, за да ги гледате.
— Не, аз не в този смисъл — смути се младежът.
Алиса навири гордо нос.
— Аз координирам действията на Патрулите, съставени от обърнати — тя подчера тази дума — във вампири. Сега проверяваме най-вероятните места…
И тя разказа какво се е случило след заминаването ни с Чез за Лита. За съжаление, нападналите полицейското управление вампири се оказали изненадващо прозорливи — търсещите заклинания отказвали да се настроят към тях. И Стела не знаела къде може да бъде базата на „свободните“ вампири, така че се наложило Алиса и Даркин старателно да преровят целия град, но така и не намерили никаква следа от „свободните“. Всеки вампир, на който попаднали, или принадлежал към Патрула, или, кокорейки очи, старателно давал вид, че не разбира за какво става дума. Всъщност, щеше да бъде още по-странно, ако някой вампир открито си беше признал за членството си в тайното общество, но какво друго можеха да направят Патрулите? Претърсването на нисшите вампири също не дало резултат — не бил открит нито един артефакт. Очевидно „свободните“ се бяха притаили за известно време и на нас ни оставаше да разчитаме на уменията на дошлите от Лита третокурсници. Може би техните знания биха им позволили да имат по-голям успех в търсенето.
Съвсем навреме се сетих за неотдавнашния си разговор с Кейтен.
— А канализацията проверихте ли? „Свободните“ могат да се крият точно там.
— Мислиш, че ти си най-умният? — раздразнено отвърна Алиса. — Още вчера поискахме плановете на канализацията. Точно сега Даркин се среща със служителите на пречиствателните съоръжения.