— Защо са ви тези карти? — озадачено попита Серж. — Можете спокойно да претърсите цялата канализация с търсещи заклинания, без изобщо да стъпвате там.
— Умник — измърмори под нос Невил.
— О, ти си прегорялото момче — обърна се към него Серж. — Наистина ти съчувствам. Не мога да си представя какво е да загубиш способност към магията.
Независимо, че в гласа му звучеше искрено съчувствие, атмосферата в залата се влошаваше все повече. Вече по-късно, анализирайки целия разговор, аз стигнах до извода, че Серж не каза нищо лошо. Той изобщо не искаше да ни обиди, просто си беше такъв — прям и директен.
— Във всеки случай нашите заклинания с лекота ще претърсят цялата канализация — продължи Серж. Ник го дръпна за ръкава, опитвайки се да му каже нещо, но Серж се освободи, без да му обръща внимание. — Мисля, че няколко часа ще са им достатъчни. И докато те търсят, бих искал да се запозная с началника на стражата. Зак, ще може ли да ме заведеш при него?
— Разбира се — с готовност се съгласих аз.
Алиса щракна с пръсти, за да привлече вниманието на Серж:
— Ей, началник. Ти наистина ли мислиш, че вашите търсещи заклинания ще работят в канализацията?
— Разбира се — уверено отвърна Серж.
Ник поклати съкрушено глава, но не каза нищо.
— Тогава трябва да ви напомня, че канализационната система в Пограничните райони, както и в столицата, е цялата обхваната със сложна система от заклинания. Там има такъв фон, че нито едно търсещо заклинание няма да работи.
Серж се смути:
— О, наистина. Изобщо не помислих… Тогава, да… ще чакаме картите.
Ние с Алиса си разменихме усмивки.
Ама че началник се извъди. Да не знае такива елементарни неща. Вярно, че и аз никога не бях се замислял как е устроена нашата канализация.
— Ама че началник — изрази на глас мислите ми Ана и се засмя.
Серж и останалите третокурсници се присъединиха към нея, и дори нашата компания си позволи няколко неуверени усмивки. Аз мислено си отбелязах, че на Серж не му е чужда самоиронията, и това го показваше в много добра светлина.
В този момент се появиха Велхеор и Даркин.
— Какво правите тука? — подозрително попита Велхеор. — Пак ли се напихте?
— Кога сме се напивали? — изревахме хорово ние с Невил.
— Добре, добре — вампирът сви рамене, приближи се към мен със своята плаваща походка и прокара ръка по бузата ми. — Уау, каква красота. И ти отива. Боен белег?
— Нещо такова — слабо се усмихнах в отговор.
Реакцията на вампира беше много странна. Той ме хвана за брадичката и обърна лицето ми първо на една страна, после на друга, взирайки се в очите ми:
— Нормално ли се чувстваш?
— Хм… — сведох поглед към белега. — А ти как мислиш?
Да говоря със забити под брадичката ми пръсти не беше много удобно, но не рискувах да се освободя.
— Я ела да поговорим.
Той ме хвана за врата и под учудените погледи на всички ме изкара навън.
— Сигурен ли си, че всичко е наред? — попита той веднага щом вратата в моята стая се затвори зад нас.
— Всъщност, не — отговорих аз честно. — Исках да говоря с теб за това. Друидът в Академията ми каза, че болестта е напреднала много повече, отколкото си мислехме.
И аз набързо описах на Велхеор битката в Академията и разговора с друида. След това вампирът още веднъж внимателно ме прегледа и стигна до разочароващо заключение.
— Температурата на тялото ти се е понижила с половин градус — озадачено каза той. — Явно трансформацията на организма ти е преминала в следващата фаза. Много странно… — Вампирът не изглеждаше притеснен, а по-скоро заинтригуван. — Буквално си прескочил седмица напред.
Краката ми омекнаха и аз едва не паднах. Тайно се бях надявал друидът да греши.
— Ти каза, че имам достатъчно време — казах аз тихо, опитвайки се да скрия вълнението си. — Изпих цялата гадост, която ми даде, минах и през оня отвратителен ритуал… Нима всичко е било напразно?!
— Е, ритуалът не беше задължителен, просто исках да се посмея за твоя сметка — призна Велхеор.
Чак се задавих от възмущение:
— Какво?!
— Знам за този процес абсолютно всичко — спокойно продължи вампирът. — Между другото, за начините за забавяне на трансформацията не знае никой освен мен, така че си голям късметлия. Благодарение на мен необратимите промени ще настъпят едва след двайсет-двайсет и пет дни. Процесът може да се ускори, ако постоянно приемаш човешка кръв, и да се обърне, ако убиеш вампира, който те е ухапал.
И добави, че хората имат различна склонност към вампиризъм. Затова се срещат редки случаи на значително ускоряване на процеса на преобразуване, или точно обратното — пълен имунитет. При мен не било така — Велхеор ме уверяваше, че моята трансформация следва да протече в съответствие с всички правила… Но сега нещо се беше объркало!