— И колко ми остава? — още по-тихо попитах аз.
— Съдейки по симптомите, десет дни.
„Е, можеше да е и по-зле — помислих с облекчение. — За десет дни би трябвало да се оправим тук и да отидем до земята на вампирите.“ А доколко имах шанс да доведа до успешен край всичко в земите на Бойния клан се стараех да не мисля.
— Знаеш ли, мисля, че се досещам защо трансформацията се е ускорила — замислено каза Велхеор. — Използвал си артефакт на нисшите вампири. Аз изследвах един от пръстените, той е настроен да използва жизнената сила на нисшите вампири.
— Много е вероятно — съгласих се аз.
— Можем много лесно да проверим това — каза Велхеор. — Само трябва да използваш още веднъж пръстена и да видим реакцията на организма ти.
— А, не! — подскочих аз. — И без това ми остава съвсем малко време!
— Ех, нямаш ловен дух — въздъхна вампирът.
Силен ритник отвори входната врата.
— Какво си говорите тука? — още от прага попита Алиса.
— Ами…
Не можах да намеря подходящ отговор и погледнах Велхеор за подкрепа.
— Няма да ви преча — подхвърли вампирът и изхвръкна от стаята преди да успея да отворя уста.
Алиса седна на леглото до мен и взе ръката ми, при което дъхът ми секна от изненада.
— Поговорих с Велхеор. Той ме увери, че няма нищо опасно в тази ситуация.
— Аз за какво говорех? — усмихнах се слабо.
Надявах се, че усмивката не беше прекалено напрегната.
— След като няма нищо опасно, тогава и аз ще дойда с вас — категорично заяви вампирката. — Никога не съм била в земите на вампирите, а да отивате само двамата с Велхеор не е добра идея.
Започнах да подозирам накъде отива разговорът.
— Колкото повече хора тръгнат към земите на вампирите, толкова по-опасно ще бъде пътуването — опитах се да разубедя Алиса.
— Тогава остави Велхеор да направи всичко сам! Мисля, че за него няма да е никакъв проблем.
— Той ме увери, че трябва да направя всичко сам — излъгах аз.
В действителност вампирът не беше казал нищо подобно, просто исках лично да срещна сеонеца, за да си взема обратно дневника и справочника. Освен това трябваше да се уверя, че всичко е направено правилно. Щеше да бъде глупаво да поверя един толкова важен въпрос на небрежния вампир, без да мога да контролирам действията му.
— Разбрах — каза вампирката. — Хей, а как смятате да го намерите? Едва ли земите на Бойния клан са толкова малки.
— Ами Велхеор ме увери, че да ловуват в Империята имат право само най-добрите от най-добрите вампири и, обратно, само най-младите. При тях имало един вид традиция — да ловуват в земите на хората, за да докажат, че вече са възрастни. Между другото, вампирите официално се считат за пълнолетни при достигане на сто години.
— А защо смяташ, че те е ухапал именно млад вампир?
— Ами, ние успяхме да го победим. Според Велхеор, един опитен вампир би се справил с нас за отрицателно време — поясних аз и продължих: — Та значи, всички младежи се намират в главния замък — балове, банкети и подобни неща, така че ще го търсим там. Освен това той ми открадна медальона на Патрула, така че ще мога да го засека, ако съм в обхвата на проследяващото заклинание. Вече поръчах нещо като компас на техномагическата работилница, с негова помощ със сигурност ще открием вампира.
— Отлично — кимна Алиса. — Но имай предвид, че ще бъдем трима.
Тя стисна устни в тънка инатлива линия и аз осъзнах, че по-нататъшните спорове бяха излишни.
— Както кажеш — въздъхнах обречено. — Толкова е странно… до скоро дори отказваше да говориш с мен, а сега си готова да тръгнеш на толкова опасно пътуване…
Алиса със закъснение дръпна ръката си и се обърна:
— Не се ласкай. Това е обикновена приятелска загриженост. И освен това, аз никога не съм била в земите на вампирите…
„Приятелска загриженост — не е лошо“ — доволно си помислих аз.
— Между другото, всички тръгват да претърсват канализацията! — Алиса скочи от леглото и започна да обикаля стаята с големи крачки. — Ще покажем на тези парвенюта, че опитът е много по-важен от знанията! Че те едва дойдоха и веднага започнаха да командват. С нас ли си?
— Задължително — казах бързо. — Само първо трябва да заведа Серж при Витор.
— Точно така — доволно кимна вампирката. — Нека Витор го напие, както си му е реда. С главоболие трудно се командва. Отивам да координирам нашите патрули, а ти си натоварен с важна мисия — да се увериш, че Витор е изкарал от строя самоуверения Серж.