Алиса излетя от стаята, позволявайки ми най-накрая да взема дългоочаквания душ и да се отпусна за малко на леглото. Трябваше да си подредя мислите. Твърде много неща имаше за премисляне, съобразяване и планиране. Главата ми щеше да се пръсне от толкова много проблеми и пъзели. След много мъки в напразни опити да подредя всичко, аз стигнах до единствения правилен извод — проблемите трябваше да се решават, изхождайки от степента им на важност. На първо място идваше подготовката за пътуването до земята на вампирите, на второ — ситуацията в Крайдол и конфликта с третокурсниците. О, да не забравям и за предстоящото пълнолуние. Имаше голяма вероятност то да стане ключът към възстановяване способностите на Невил и лечението на Стил. Всичко останало отложих за по-късно — родителите, Коридорът на съдбата, Ромиус и „Децата на дракона“.
Слизайки долу, аз заварих третокурсниците, Алиса, Даркин и братя Викерс надвесени над картата на града да разпределят зоните на търсене. Велхеор вече беше успял да изчезне някъде, но пък в залата бяха преобразуваните във вампири. Те се чувстваха малко неудобно в компанията на високомерните третокурсници и се бяха дръпнали встрани, стараейки се да не привличат внимание.
— Ще се разделим на десет групи — уверено говореше Алиса, вземайки управлението в свои ръце, въпреки недоволството на Серж. — С всяка група ще тръгне по един преобразуван във вампир — те отлично познават града.
— Добре — кимна важно Серж, напразно опитвайки се да изглежда като владеещ ситуацията. — А ние със Зак ще се отбием за малко при началника на стражата и после ще се присъединим към вас.
Нашата петорка се спогледахме насмешливо. Да се отбиеш за малко при добродушния Витор? Това едва ли беше възможно.
— Успех на всички — пожелах аз, преди вампирите и хората да се впуснат в търсене леговището на „свободните“.
Миг по-късно залата започна бързо да се изпразва. Скоро в къщата останахме само ние със Серж.
— Може би първо да хапнем малко? — предложи третокурсникът.
— Няма смисъл — казах, сдържайки усмивката си. — Нашият началник на стражата обожава да прави така наречените закуски за гости. Повярвай ми, ще се нахраниш предостатъчно.
— Ами, добре тогава… предполагам.
Очевидно беше уловил подигравателните нотки в гласа ми. Съжалих го и му казах за навиците на началника на стражата, като го посъветвах предварително да си подготви изтрезняващо заклинание. За съжаление Серж не взе под внимание моето предупреждение, заявявайки, че никой стражник не може да напие сина на собственик на пивоварна.
Няколко минути по-късно входната врата се хлопна и в залата се втурна Чез:
— Привет! А, къде са всички?
— Претърсват канализацията — казах аз, вглеждайки се внимателно в приятеля си. Изглежда беше в съвсем различно наствоение. Дори изглеждаше по-свеж. Въпреки че той и в лошо настроение успяваше да изглежда доста бодро. — Слушай, трябва да поговоря с теб…
Погледнах изразително към Серж.
— Ще те чакам отвън — мръщейки се, каза третокурсникът. — Само не се бави.
— Как си? — попитах остро приятеля си, когато Серж излезе.
— Нормално — намигна ми той. — Знаеш ли, в началото бях ядосан, че отиваме още по-далеч от столицата в момент, когато ние с Натали се намерихме. Но, гледайки Невил, аз изведнъж осъзнах, че ние не случайно постъпихме в Академията. Не знам как бих могъл да остана тук без вас, момчета… и без Занаята.
Гледах изненадано приятеля си. Колкото и да беше странно, той току-що изказа на глас мислите, измъчвали ме само преди половин час.
— Съгласен съм. Изобщо не мога да си представя как се чувства Невил, след като загуби способносттите си към Занаята.
— Кух и празен — съгласи се Чез. — Вече не мога да си представя живота без използване на магия. Това е… почти като живот без секс.
— Хайде — засмях се аз. — Голямо сравнение.
Въпреки глупавия опит на Чез да разведри обстановката, настроението си оставаше под нулата.
— Само ако имаше някакъв начин да му помогнем…
— Но нали няма — въздъхна Чез и внимателно ме погледна в очите. — Или пък има?
— Кой знае…
Ако успеех да използвам Фонтана на съдбата, то можеше и да има…
— Хей, ако има такава възможност, трябва да ми кажеш! — прекъсна мислите ми Чез.
— Имам няколко идеи — отговорих аз уклончиво. — Трябва да проуча няколко книги. Още щом разбера какво точно става, веднага ще ти кажа.
— Е, добре — той сложи ръка на рамото ми. — В последно време имаш прекалено много тайни. Ще го забележи всеки, който те познава повече от няколко минути.