Леле, колко внимателни били.
— Повярвай ми, ако крия нещо, за това си има основателна причина — направих кратка пауза, за да намеря подходящ повод да сменя темата. — Между другото, ти няма ли да се присъединиш към другите за претърсване на канализацията?
— Нещо не изгарям от желание да лазя в калта под земята — на лицето му се появи познатата дяволита усмивка. — Ти също си тук и не пълзиш в тръбите под града.
— Аз имам не по-малко важна работа. Трябва да отида до управлението на стражата, за да обсъдя с началника мерки за гарантиране безопасността на града. Също така да запозная Серж с Витор — намигнах на Чез. — И естествено, да го почерпят с вино за „добре дошъл“.
— Как бих искал да видя това — размечта се приятелят ми. — Но по-добре да остана тук и да потренирам някои нови заклинания.
— Значи не искаш да помогнеш на нашите първи да намерят леговището на вампирите и да натрият носа на третокурсниците? — уточних аз.
— Ах ти, как поставяш въпроса? Веднага хуквам да догоня нашите!
Чез изхвърча от Прокълнатата къща с такава скорост, че за миг си помислих дали не използва непозната за мен магия. А аз поведох Серж към управлението на стражата, не забравяйки по пътя да го запознавам с особеностите на града.
Действие 6
Всъщност не бях напълно честен с приятеля си. Разбира се, аз наистина трябваше да представя Серж на началника на стражата и да обсъдя с тях няколко въпроса, но на първо място стоеше срещата с Девлин. Нямаше смисъл да отлагам повече разговора за телепортирането до Лайминг, времето изтичаше. Оставяйки Серж в обществото на Витор, огромна бутилка вино и няколко килограма прясно приготвено месо, аз побързах към кабинета на Девлин. За мое щастие той се оказа вътре.
— Мислех, че ти също ще претърсваш канализацията — отбеляза той, след като си разменихме поздрави.
— Ето още един — усмихнах се аз. — Нека новодошлите да отработят хубавите си стаи в най-добрия хотел.
Настана тишина. Аз не знаех как да започна разговора, а Девлин явно не разбираше защо изобщо съм дошъл при него. Ние двамата никога не успяхме да намерим общ език, макар че с Даркин се сближихме без проблем.
— Слушай, Девлин, тук ти отговаряш за телепорта…
— Е, да.
Той ми хвърли подозрителен поглед, и не без основание.
— Аз и Велхеор трябва спешно да отидем до Лайминг.
Стражът сви рамене:
— За използване на телепорта трябва заповед от Академията. Знаеш ли колко струва телепортирането на един човек?
— Идея си нямам — отговорих аз честно. — Може ли да се измисли нещо?
Девлин замислено плъзна меча си по перваза:
— Предполагам, че не е невъзможно да се измисли нещо. Но не знам кога телепортът ще бъде настроен за Лайминг, трябва да видя в дневника на телепортациите.
— Благодаря ти!
Оказа се, че можеше и да не е толкова дразнещ, стига да поиска.
— Само че тогава ще имам една малка молба към теб — ослепително се усмихна Девлин, и аз отново изпитах желание да го ударя с юмрук по грейналата му физиономия.
Разбира се, потиснах това желание, но както се оказа, напразно.
— Можеш ли да ме посъветваш как е най-добре да поканя Алиса на среща?
Честна дума, от смъртта го делеше дори не и секунда — просто още не бяха измислили толкова малка единица за измерване на времето.
— Алис-са? — изсъсках аз, бавно издишвайки въздуха от гърдите си.
Първоначално се канех да изкрещя нещо от рода на „Умри, гадно човече!“ и да метна в лицето му огромна Огнена топка, но като по чудо успях да се спра.
— Да — невинно усмихвайки се, кимна Девлин. — Вече питах всички, но никой не каза нищо конкретно. Само Чез ми каза под секрет, че сигурно ти ще можеш да ми помогнеш по този въпрос.
Виж го ти рижият му подлец! Решил да се изгаври с мен!
— Ами не знам… — и тогава ми хрумна страхотна идея. Едва скрих усмивката си и се постарах да изглеждам сериозен. — Мога да ти кажа какво обича… Но по-нататък сам решавай как да се възползваш от тези знания.
— Отлично! — искрено се зарадва стражникът. — Казвай!
— Значи, преди всичко, тя от най-ранно детство обича кактуси…
Малко по-късно напуснах кабинета на Девлин, оставяйки го със списък с „ценни“ съвети за това как да спечели сърцето на Алиса. Оставаше само да се надявам, че няма да започне да прилага ценната информация преди да ни изпрати с Велхеор към Лайминг. В противен случай ще бъда принуден да доживея остатъка от живота си като нисш вампир.
„Дракон да ме вземе — си мислех, докато крачех по улицата. — Не трябваше да се поддавам на чувствата. Ще вземат настина да изскочат проблеми, при това съвсем не на време. Трябваше веднага да му обясня, че няма никакъв шанс с Алиса…“