Залата се оказа наистина не много голяма, горе-долу колкото тази в Прокълнатата къща, но с по-нисък таван. Именно затова вампирите не бързаха да използват своите пръстени, а просто демонстративно ни бяха взели на мушка нас с Даркин. Използването на подобни бойни артефакти в затворено помещение можеше да доведе до, меко казано, сериозни последици.
— Вие не мърдайте! — с изненадващо спокоен глас каза един от вампирите с пръстени.
Вампирът се отличаваше от другите по дългата бяла коса и необичайно голямата за вампир фигура. Без да се съобразява с предупреждението ми, той спокойно скочи от масата и бързо се прикри от близката светеща топка с плаща си. В същото време от два от тунелите изскочиха още няколко вампира, стъснали криви кинжали. Дори и без „пелената“ ясно виждах виолетовото магическо сияние, което обгръщаше оръжията им.
Зад гърба ми пристъпи Даркин:
— Дойдохме просто да поговорим.
Белокосият направи жест с ръка, за да задържи напиращите за бой вампири, и изразително погледна към лежащото на пода тяло.
— Нима?
„А още не знае колко часови изби Велхеор по пътя до тук“ — помислих си аз.
— Дълго ли ще стоя така? — кротко напомни за себе си Велхеор, запазвайки без особени усилия стойката си на една ръка.
Аз му показах юмрук, намеквайки му, че сега не е особено подходящо време за неговите шегички. За щастие вампирите не му обърнаха кой знае какво внимание и Даркин продължи:
— Вярвам, че нашите цели практически с нищо не се различават от вашите! Просто вие използвате неправилни методи!
— О, да! По-добре е да пълзим пред Империята, като теб! — със злоба отвърна беловласият.
— Ние не пълзим, а й служим наравно с всички нейни поданици! — Даркин уверено погледна в очите на беловласия вампир. — И също така помагаме на нашия род да се изправи, но не с помощта на терор.
Велхеор замечтано завъртя очи и млясна с уста, което не беше толкова лесно да се направи при условие, че все още стоеше на една ръка.
— Мм… терор…
— Това не е нашият метод — рязко повтори Даркин.
— Да, да, разбира се — отвърна Велхеор. — Но ако се наложи… Обръщайте се към мен, мога да бъда ваш консултант, имам богат опит в подобен род дейности. Момчета, ако се разберем, под мое ръководство може цялата Империя на поставите на колене…
— Велхеор! — рязко го прекъснах аз и сам се уплаших от тона си.
Ако Велхеор изведнъж се обиди, ще си загубя главата.
Междувременно Даркин продължи:
— Ще създадем един нов свят, свят, в който няма да има расова дискриминация.
— И какво, подкрепя ви аристокрацията на Империята, или, може би, Академията?
О, ако знаеше как всъщност се отнася Академията към тях. И че в нашия свят вампирите дори не могат да работят наравно с обикновените хора.
— Все още не — призна Даркин. — Но това е само въпрос на време. Ако докажем на практика своята лоялност…
— Като убивате себеподобните си? — прекъсна го белокосият.
— Беше при самозащита — припомни Даркин. — Просто трябва да се обединим и повече никой няма да пострада. Със сигурност ще намерим допирни точки.
— Можем да помислим за това — каза след кратка пауза вампирът. — Но само ако и вие направите нещо за нас. А именно — да освободите заловените „свободни“ и да прекратите хайките.
Даркин ме погледна въпросително.
Какво можех да кажа сега? Това е наистина сериозно решение и едва ли аз съм човека, който трябва да го вземе. И по-точно, едва ли имам това право.
— Мисля, че ще можем да го направим — отговори вместо мен Даркин.
— Но първо ще трябва да го обсъдим с нашето… началство — бързо добавих аз. — Предлагам да направим втора среща след известно време и още веднъж да обсъдим всички стъпки. През това време вие ще спрете с набезите из града, а ние ще прекратим хайките.
Ако си помислят добре, ще оценят, че им правим предложение, чието отхвърляне би било наистина неразумно. Фактически от „свободните“ се искаше само да останат мирни, а в същото време ние щяхме да им направим отстъпки по два много важни въпроса. Колкото повече го обмислях, толкова повече съжалявах за предложението, но щеше да е глупаво да се откажа от думите си още в началото на преговорите.
— Е, в такъв случай ще помислим по вашите предложения.
Не ми хареса високомерния тон на вампира. Честно казано, ако не беше искреното желание на Даркин, не бих водил никакви преговори с тези момчета. Те явно не осъзнаваха, че не молим за услуга, а им протягаме ръка за помощ.