Ние с Даркин се спогледахме неразбиращо:
— Плъхове?
— Ами да! — третокурсникът изразително завъртя пръст в слепоочието си. — Вашата приятелка се уплаши от няколко плъха и започна да изстрелва Огнени топки във всички посоки!
Алиса се изкашля извинително и безуспешно се опита да изтърка саждите от лицето си:
— Аз инстинктивно… плъхове са…
— Много добре те разбирам — въздъхнах аз. — Самият аз от известно време не мога да ги понасям.
Не си и помислих да казвам на третокурсника, че с най-обикновено заклинание щеше да избегне последствията от глупавите действия на Алиса. А може би трябваше. Защо да не го подкача?
— Слушайте всички — изпревари ме Даркин. — Имаме нова информация за „свободните“!
И ние им разказахме всичко за това как влязохме в леговището на „свободните“ и за споразумението ни с тях. Решавайки, че временно трябва да спрем операцията, изпратихме нисши вампири да потърсят останалите Патрули. После се върнахме в Прокълнатата къща и хапнахме набързо. Малко след това третокурсниците, начело със Серж, а също Чез и Наив, се прибраха. Всички вампири, с изключение на Даркин, пуснахме да си ходят, накрая се разположихме в залата и аз подробно разказах за срещата с белокосия вампир.
— Никакви сделки със „свободните“ вампири — заяви твърдо Серж веднага след като престанах да говоря. — Това не е мое решение, такива са указанията на Майстор Ревел.
След срещата с началника на стражата Серж изглеждаше леко уморен, но се владееше и явно беше настроен много сериозно.
— Но как да…
Той вдигна ръка, прекъсвайки ме:
— Впрочем идеята да ги накараме да ни се доверят изобщо не е лоша. Ще пуснем заловените вампири, за да може „свободните“ да се съгласят на среща, и ще ги избием наведнъж.
— Нямах предвид нищо подобно!
— Затова пък аз имах — кимна Серж към Даркин. — Можеш да освободиш приятелката си и останалите вампири. И нека предадат на „свободните“ да не забравят да определят среща. Чакаме я с нетърпение.
— Тоест искате да ги излъжете? — уточни Даркин.
— Разбира се.
Вампирът погледна към мен в търсене на подкрепа, но аз просто не знаех как да разубедя Серж.
— Не мислиш ли, че това е много низко? — притече ми се на помощ Алиса. — Между другото, Даркин вече е казал на вампирите от Патрула, че сте постигнали споразумение със „свободните“. Така че ни чака и друго усложнение — няма да им хареса подобна политика.
— Изобщо не ме вълнува мнението на нисшите вампири — настоя Серж. — И без това сега са последните им дни в Патрула.
— Какво?! — подскочиха моите приятели.
— Зак, не си ли им казал? — изненада се Серж.
Погледите на всички присъстващи веднага се обърнаха към мен.
— Кхъ… — смутено се закашлях аз. — Има още едно указание на Майстор Ревел, за което не съм ви казал още. Обърнатите във вампири не могат да работят на държавна работа или в Академията, това може да предизвика недоволството на местните жители и всъщност е забранено със закон.
Даркин скочи на крака:
— Значи ние не сме местни жители?
— Местни сте… — чувствах се така, сякаш самият аз бях взел това решение. И това беше много неприятно чувство. — Съжалявам, Даркин, знам колко много означава тази работа за теб…
— Едно голямо благодаря! Сега ми стана много по-леко! Не, почакай, трябва също така да кажа на всички останали, че Крайдол повече не се нуждае от нашите услуги!
Той отстъпи назад и се поклони.
— С ваше позволение, сега ще занеса тази „добра“ новина на приятелите си. Мисля, че те ще бъдат много доволни.
— Даркин…
Вампирът излезе от стаята, оставяйки ни в пълно мълчание.
— М-да… кофти се получи — отбеляза Чез.
— Направо ужас — потвърди Серж. — Зак, трябваше някак си по-меко да го съобщиш.
Какво?! Сега и виновен ли се оказах?!
— Чаках подходящия момент…
— Мисля, че в тази ситуация няма как да има подходящ момент — Чез се усмихна едва-едва. — Освен нещо от рода на „Даркин, Империята е завладяна от Шатерския халифат и… да, вие вече не можете да работите в Патрула.“
— Радвам се, че всичко възприемате с чувство за хумор — Серж се изправи. — Добре, ние с Ана смятаме да се поразходим из града и да разгледаме околността. Нека се съберем след вечеря и да обсъдим как ще направим капан за „свободните“.
Когато Серж напусна, аз обходих с поглед приятелите си и зададох най-разпространеният в света въпрос:
— Е, какво ще правим?
Чаз се надигна от стола и се протегна:
— Серж ще постъпи както си е наумил, независимо от нашите протести. Единственият ни вариант е да наложим нашето мнение със сила.