— От кога стана толкова кръвожаден? — изненада се Невил.
Наистина. Ако сега с нас беше Велхеор, сигурно щеше да се просълзи от умиление. Както често обичаше да казва — „Насилието — това е нашият метод.“
— С насилие нищо няма да решиш — казах твърдо.
— Няма да решиш, но поне удоволствие ще получиш — отвърна Чез.
— Ти явно се превръщаш във Велхеор — изрази на глас мислите ми Алиса. — Ако не си хилядолетен Висш вампир, силиците ти няма да стигнат да решиш всичко с насилие.
— Ще видим! — наежи се Чез.
След като разбрахме за нашето преместване, той буквално се срина. Сякаш някой от околните му беше виновен, че Академията беше уредила нашата практика по този начин.
— Успокой се — упрекна го и Невил. — Мисля, че имаме още малко време, за да се опитаме да го убедим да действа по малко по-различен начин. Повече ме притеснява заповедта на Майстор Ревел. Тя наистина ли е толкова категорична?
— Уви — въздъхнах аз. — След заминаването ни в града трябва да патрулират само третокурсници.
— Те ли ще обикалят?! — не издържа Алиса. — Така или иначе ние скоро си тръгваме и вампирите повече не са длъжни да им помагат! Нека тогава се оправят както си искат! Ще кажа на всички вампири от утре да не идват на работа.
Ударих успокоително с юмрук по масата:
— Спокойно! Непременно ще измислим нещо…
Действие 7
Разбира се, така и нищо не измислихме. Затова пък Чез приготви изненадващо добро као и прекарахме добре времето, обсъждайки няколко нови заклинания. За съжаление, никой не можеше да се похвали с наистина добро настроение — всички твърде много се притеснявахме за съдбата на Даркин и останалите обърнати във вампири. При това всеки се преструваше, че всичко е наред и случаен наблюдател сигурно би си помислил, че ни е много весело. Уви, за нищо подобно и дума не можеше да става.
— Хей, а ако прихванем ето тези потоци, тогава заклинанието ще се взриви в случай, че към него приложат „змийче“ — замислено каза Чез, рисувайки на лист хартия причудливи завъртулки, символизиращи потоците енергия.
Ние вече разказахме на приятелите си за разговора с Шинс и сега заедно размишлявахме как може така да се промени формулата на заклинанията, че да се затрудни тяхното унищожение.
— А ако ги приложат в момента на създаване на заклинанието, тогава ти самия ще пострадаш от взрива — не се съгласи Алиса и взе молива от Чез. — Затова е по-добре да подправим потоците, така че те сами да се сближават при движение. Тогава заклинанието ще стане взривоопасно едва когато е на достатъчно разстояние от теб.
Честно казано, отначало ми беше трудно да се съсредоточа върху разговора, но в крайна сметка не устоях и се включих в дискусията:
— Прекрасно! А дали е възможно освен това така да променим заклинанието, че да е съвсем различно от стандартното. Тогава то няма да се притеснява от никакво „змийче“.
Така ни завари Ник. Той тихо прекоси стаята и седна до мен, показвайки с жестове да не прекъсваме обсъждането.
— Значи засега имаме два варианта — обобщи Алиса, сякаш не забелязала появата на третокурсника. — Или изцяло преработваме заклинанието, или го оставяме както си е и му добавяме няколко капана.
Невил отпи глътка от каото, любезно предоставено от Чез, и се присъедини към дискусията:
— Едното не пречи на другото. Може да се направи сложно по структура заклинание, с нестандартни сплитания, и няколко капана.
— О-хо, имате сериозен разговор — подсмихна се Ник. — Трябва да отбележа, че и в горните курсове правим точно така — всеки се опитва да измисли максимално сложна структура на заклинанието и старателно крие най-сполучливите си разработки. Сложното заклинание може да реагира на опит за унищожаване по най-различни начини.
Моите приятели и аз си разменихме заинтригувани погледи.
— А можеш ли да ни покажеш това-онова?
— Разбира се — Ник почти мигновено създаде над масата средна по големина Огнена топка. — Ето ви пример за напълно преработено стандартно заклинание.
Алиса побърза да извади „пелената“ от джоба си, за да изучи внимателно заклинанието. Нейният пример беше последван и от останалите, а на мен ми оставаше само да им завиждам и да чакам някой да ми отстъпи артефакта си.
— Какво е това? — с интерес попита Ник.
— „Пелена“ — поясних аз. — Използва се от техномаговете при създаване на артефакти. Използваме ги, за да видим сплитанията на чуждите заклинания, поне докато не усвоим тази техника самостоятелно.
— Добра идея — кимна одобрително Ник. — Но на ваше място не бих протакал с овладяването на Истинското зрение. Освен това то не е толкова трудно, колкото изглежда.