— Добро утро на всички.
— О, събуди се — Чез се засмя. — Тук е по-приятно да спиш, отколкото в килията, нали?
— Изобщо не може да се сравнява — съгласих се аз и седнах до приятелите си. — Бях много уморен, трябваше да поспя. Има ли някакви новини?
Чез любезно ми наля као, а Алиса извади пакет с кифлички:
— Почерпи се.
— Нищо особено не си проспал — отговори Чез. — Стражата пусна Стела и другите вампири. Ние все още чакаме кога „свободните“ ще посочат времето и мястото на срещата. Серж и останалите третокурсници вече подготвят най-различни капани, на нас ни е отредена ролята на наблюдатели.
Едва не се задавих с кифличката:
— Значи всичко вече е решено? Защо не ме събудихте?!
— Имаше ли смисъл — сви рамене Алиса. — С тях е безполезно да се спори. Имат пълномощия, сила и увереност в правилността на това, което правят. Все неща, които ние нямаме.
— И какво, остава ни само да се съгласим с тях ли?
Алиса подскочи:
— Да бе!
— Тогава нека се потрудим усърдно, за да намерим решение на нашите проблеми — станах от масата. — И за начало трябва да поговоря с Даркин.
Чез и Алиса се спогледаха:
— Не сме го виждали от вчера.
— Значи време е да го потърся.
— Защо ще го търсиш? — изсумтя Алиса. — Сега ще проверя на картата. Още не сме си взели амулетите от вампирите, макар че най-вероятно ще се наложи. В края на краищата са купени с пари на Академията. Сигурно ще се наложи да ги връщаме по списък.
„Прекрасно — помислих си кисело. — Не стига, че ще питат за липсващия справочник, ами и «пелената» ще търсят. Не ми стигат другите радости в живота.“
В една от стаите на масата лежеше подробна карта на Крайдол, на която се отбелязваха всички придвижвания на амулетите, дадени на обърнатите във вампири. Да намерим сред тях Даркин не беше трудно, той, както обикновено, беше в кръчмата „При добрия вампир“.
Без да губим повече време, ние бързо се отправихме към кръчмата. Картата не грешеше, вампирът наистина беше там. И съдейки по количеството на стоящите пред него празни чаши, нощта при Даркин беше минала много плодотворно.
— Ти изобщо ли не си спал? — изненадано попитахме ние след поздрава.
— Не ми беше до сън — вяло отговори вампирът. — Размишлявах…
Алиса погледна многозначително към празните чаши:
— Виждаме как си размишлявал.
— Усмихни се — успокоително го потупа по гърба Чез. — Между другото, Зак има идея как да оправим създалото се положение.
Даркин скочи от стола и ме погледна с надежда:
— Наистина ли?!
„Е, Чез, много ти благодаря“ — вбесих се аз, докато гледах зачервените от недоспиване очи на Даркин. Нищо не бях измислил, нали спах през цялото това време. А и откъде да знам какво може да се направи в тази ситуация?
— Ами… ъ-ъ…
Трескаво подбирах думи, без да имам идея как може да се помогне на нисшите, тоест на обърнатите във вампири.
— Щом вампирите повече не могат да работят в Патрулите… и Империята няма какво да предложи на „свободните“, остава ни само едно…
— Какво?
И тогава ми хрумна една интересна идея:
— Да им предложим нещо самите ние!
Съдейки от мълчанието на приятелите си, те не разбираха накъде бия. Аз самият още не бях оформил идеята си, така че започнах да импровизирам в движение.
— Ние нямаме право да им предлагаме сделка от името на Империята, затова пък можем да им помогнем като обикновени хора — поясних аз. — Ще измислим такова решение, че да устройва и вампирите, работещи в Патрулите, и „свободните“. И ще действаме заедно.
От езика ми едва не се изплъзна фразата „ние ще ги контролираме“, но навреме се сдържах. Не исках да произнасям подобни думи пред Даркин.
— Това не е ли предателство към Империята? — попита подозрително Алиса.
— Ние няма да предприеме действия против Империята — отговорих аз. — Просто ще създадем нещо като отряд за доброволна помощ към Патрула. Или отворено общество, в което може да постъпи всеки, дори обърнат във вампир… трябва да помислим върху възможните варианти.
Приятелите ме погледнаха учудено.
— Оригинална идея, но силно се съмнявам, че ще се хареса на Академията и Империята — каза Чез и сериозно добави: — Дестабилизацията на обществото няма да доведе до нищо добро…
— Не мога да повярвам, че го чувам от теб — ухили се Алиса.
— Не съм свършил — продължи червенокосият ми приятел. — Какви ще сме ние, какво казва по този въпрос Империята?! Ще създадем собствено тайно общество… не, тайното общество вече е нещо пошло… Рицарски орден! Досега не е имало нещо подобно.
Хм, орден… рицари… гвардия… имаше нещо такова в законите на Империята. Ще трябва да се поровим из книгите и да потърсим за тези неща или да попитаме някой експерт в човешките закони.