Стела ни гледа цяла минута, без да каже и дума.
— Ъ-ъ… какво? — най-накрая промълви тя. — Защо с мен? Вече казах на приятелите ви от Академията времето и мястото на срещата със „свободните“ вампири.
Ние с Чез и Алиса се спогледахме:
— На нас нищо не са ни казали.
— Това са си ваши проблеми — сви рамене вампирката.
— Ще се оправим — обещах мрачно. — Изглежда нашите приятелчета са решили да минат без нашата помощ. Но сега не става дума за това. Искаме да поговорим с теб за бъдещето на обърнатите във вампири.
— Ти си нашата единствена връзка със „свободните“ — каза Даркин. — Ако можем да убедим теб, ще имаме шанс да постигнем съгласие и с тях.
— Така значи — доволно измърмори Стела. Изглежда настроението й бързо се промени от изненадано в самодоволно. — Е, какво пък, опитайте се да ме убедите…
Велхеор се изкашля многозначително, за да напомни за присъствието си:
— Кхъ, кхъ…
Интуицията ми подсказа, че някъде под черната маска вампирката пребледня от страх.
— Предлагам да дойдеш с нас в Прокълнатата къща и да обсъдим всичко на чаша горещо као — предложи Чез и многозначително погледна Велхеор. — И те съветвам да не отказваш.
Разбира се, Стела тръгна с нас, просто нямаше друг избор. Давайки си сметка, че би било хубаво да знам малко повече за законите на Империята, аз оставих приятелите си да продължат и свих към „Мечта“ да поговоря с библиотекаря. Надявах се той да може да ми подскаже някоя хитра вратичка в законите на Империята. Не можех да формулирам какво точно искам, но в главата ми се въртяха спомени от училищния курс по политология. За мое щастие Велес си беше на мястото и дори се оказа достатъчно свободен, за да ми отдели няколко минути от ценното си време. Старецът много бързо разбра какво точно искам и ми даде отлична идея как да узаконя нашето начинание в помощ на обърнатите във вампири. И през ум не ми беше минавало, че нещата могат да бъдат решени толкова лесно.
След посещението в заведението на Гръм минах през пощата, за да изпратя на леля писмо, в което излагах своите идеи и молех за малка финансова подкрепа. Разбира се, в момента с нея бяхме в доста обтегнати отношения, но леля щеше да види ползата за Дом Никерс. А моето предложение можеше да ни донесе наистина много. Признавам, че загубих немалко нерви и време в подробно описание на всички преимущества от появата в нашия Дом на собствена лична гвардия. Знаейки спестовността на леля, реших да заложа на нейното честолюбие. А в случай, че се откаже, имах резервен план — винаги можех и сам да изтегля пари от банката. Е, за това трябваше да отида до Лита и да направя малък скандал с леля Елиза…
Приключвайки с писмото, аз побързах към Прокълнатата къща, за да споделя с приятелите и Стела идеите си. Алиса, Велхеор, Даркин и Стела се бяха разположили в залата и чакаха завръщането ми. Между другото, беше много необичайно да видя Прокълнатата къща толкова пуста, обикновено тук винаги обикаляха поне няколко обърнати във вампири. Аз се появих едновременно с излизащия от кухнята Чез. Той крачеше в съпровод на няколко летящи подноса горещо као.
— Моята нова рецепта као, трябва да ви харесва.
Всеки взе предпазливо чашата си, но никой не бързаше да опита поредното творение на Чез. Разбира се, той можеше да приготвя перфектно као, но постоянно експериментираше, опитвайки се да създаде нови вкусове, и далеч не всички опити бяха успешни. След като около минута си разменяхме скрити погледи, пръв се предаде Велхеор. Промърморвайки под нос нещо от рода на „Това ще бъде най-нелепата смърт, която може да се измисли“ той на един дъх изпи цялата чаша.
Всички с неподправено любопитство наблюдавахме как вампирът започна да пребледнява. Човек би си помислил, накъде повече, но не! В сравнение с вече сиво-синкавото му лице, спокойно можеше да се твърди, че преди Велхеор напомняше розовеещо бебе.
Всички като един поставихме напитките си на масата и се престорихме, че пълните с као чаши вече не съществуват в този свят.
— Сигурно съм прекалил малко със солта — замислено каза Чез, без да откъсва поглед от вампира.
Аз се възползвах от възникналата пауза:
— Е, сега можем да пристъпим към обсъждане на причината, поради която ви събрах тук. Както вече чухте, забраниха на обърнатите във вампири да работят в Патрулите…
Всички кимнаха мълчаливо. Разбира се, Велхеор искаше да вмъкне язвителна реплика, но все още не беше се възстановил след дегустацията на поредния експеримент на Чез.
— Мисля, че намерих изход от създалата се ситуация — продължих аз. — Някои от вас вече са чули, че решихме да се споразумеем със „свободните“, като се съюзим. Проучих законите на Империята и намерих интересна точка в раздела, посветен на Високите домове. Оказа се, че имам право на своя лична охрана, наброяваща до двеста души. И нищо не пречи на моите хора да бъдат в Крайдол и по възможност да поддържат реда тук.