Даркин и Стела се спогледаха.
— Тоест искаш да назначиш всички обърнати във вампири, включително и „свободните“, в личната си охрана? — уточни Даркин.
— Точно така — потвърдих аз. — Тогава всички вие ще бъдете част от Висок дом Никерс и ще бъдете под негова защита…
— А личната охрана получава ли заплата? — прекъсна ме Стела.
Очаквах този въпрос и бях подготвен:
— Вече изпратих писмо до леля си да отдели пари за заплати на личната охрана на Дом Никерс. Между другото, ще получавате малко повече, отколкото получавахте в Патрула.
— И ще работим за теб? — намръщи се Стела. — Изпълнявайки всички твои заповеди? Не е ли прекалено?
— Мислите, че имате избор? — насмешливо попита Алиса. — Или ще се закълнете на Зак, или ние се отдръпваме и без защитата на Дом Никерс нашите третокурсници просто ще направят на пух и прах всички „свободни“, а останалите обърнати във вампири ще загубят най-добрия си шанс да се интегрират в живота на този град.
Даркин сръга Стела с лакът, за да я накара да млъкне.
— Мисля, че това е добър начин за излизане от тази ситуация.
— Да служим на хората?!
— Да служите на Дом Никерс — поправи я Чез. — Между другото, това е една от най-знатните фамилии в Империята.
Стела го погледна лукаво.
— Тогава защо и ти не служиш там?
— Ъ… — сащиса се Чез. — Защо ми е на мен?
— Това е една от най-знатните фамилии — имитира го вампирката. — Не искаш ли да бъдеш техен слуга?
Чез се засмя:
— Аз и без това все едно, че им служа. През цялото време спасявам живота на Зак.
— Какво?! — реагирах аз.
Алиса удари с юмрук по масата:
— Стига. Говорим за сериозни неща!
— Да — станах сериозен и аз. — Стела, повярвай ми, аз искам да ви помогна. Фактът, че вампирите ще станат лична гвардия на Дом Никерс ще им позволи да минат в друга социална група и повече няма да бъдат отритнати от обществото. При това никой няма да ви използва за свои цели, а началник на гвардията ще бъде Даркин — поне на него трябва да се доверявате.
Вампирката за известно време се замисли.
— По принцип за тези, които работят… работеха в Патрула, това би било добро решение. Но пък „свободните“ не се интересуват от подобна служба.
— Те се борят за свобода — кимнах разбиращо. — Ето защо съм готов да им обещая не само работа в гвардията, но и активно участие на всички нас в живота на обърнатите във вампири. Дом Никерс ще създаде орден, който да защитава правата на нисшите вампири в нашето общество.
— Орден? — повтори Чез. — Никога не съм чувал за такова нещо.
— Ние с Велес си припомнихме няколко случая от историята — ухилих се доволно. — Някога сред Високите домове било модерно да се създават подобни ордени за борба с полудели магьосници, лов на дракони и много други безполезни дейности. Своеобразно развлечение за богатата младеж. Водели на отчет убитите луди магьосници, организирали походи за лов на дракони. Дори са враждували помежду си. С времето модата отмряла, но споменът останал.
Чез се засмя радостно и ме тупна по рамото.
— Ах ти, умнико. Гвардия, орден — добре си го измислил всичко!
Само дано леля Елиза се съгласи с моята идея.
— Участието на Дом Никерс в съдбата на нисшите вампири ще представлява ли интерес за твоите приятели? — попита Алиса. — Дано да имат малко здрав разум в главите си — невъзможно е да се борят с Империята. Единствената причина, поради която все още не са ги изловили и избили — това е несериозното отношение от страна на Академията. Ако „свободните“ представляваха реална опасност, тук нямаше да изпращат група третокурсници, а няколко Майстора. От тях дори най-силните артефакти няма да спасят „свободните“.
— Аз… мога да го разбера това — призна Стела. — Но едва ли ще успея да убедя „свободните“. Те вярват в силата на артефактите, нали почти ви победиха.
Чез щракна с пръсти:
— Почти! Просто имаха късмет.
— Ние сме само първокурсници — напомних аз. — Щом нас не успяха да победят, то третокурсниците направо ще ги пометат.
Стела въздъхна:
— Те са уверени в себе си и няма да повярват, че могат да загубят…
— Докато не загубят — усмихна се Чез. — Тогава защо да не им дадем тази възможност? И „свободните“, и третокурсниците жадуват за схватка, така че защо да не си я получат?
Всички изненадано се втренчихме в Чез.
— А аз си мислех, че искаме да им попречим да организират този капан — каза Алиса.