— Капан? — изумено попита Стела. — Значи не се канят да преговарят?!
— Е, това е другата причина, поради която те поканихме тук — поясних аз. — Искаме да помогнем на „свободните“ да избягнат капана.
— Много мило от ваша страна — изведнъж се изкиска Стела. — Но всъщност и „свободните“ се канят да се разправят с вашите Майстори. Така че още не е ясно кой кого.
— Според мен е пределно ясно — въздъхнах аз. — Но и от сегашната ситуация можем да извлечем полза. Само че ще трябва, както предложи и Чез, да им дадем възможност да се сбият.
Даркин ме погледна неразбиращо:
— Но ако третокурсниците избият всички вампири?
— Или вампирите избият всички третокурсници? — контрира Стела.
Въздъхнах:
— Е, за да не се случи това, ще се наложи да наблюдаваме срещата им и да се намесим в случай, че нещо се обърка.
Действие 8
Стела ни каза, че „свободните“ искат срещата за тази вечер. Това важно събитие трябвало да се проведе на един празен терен в покрайнините на града. Очевидно „свободните“ бяха решили, че на открито ще имат някакво предимство. Е, решението си беше тяхно, последствията — също.
Беше почти обяд и нямахме много време за подготовка, но пък от друга страна си нямахме идея как може да се подготвим. Празният терен си е празен терен. Да разузнаваме беше безсмислено, нямаше и къде да се скрием. Единственото, за което се сетихме, беше двамата с Чез да опитаме да доработим и изпробваме нашето заклинание за невидимост. Но какво ще правим, ако третокурсниците решат да използват търсещи заклинания? Друг неприятен факт беше това, че Велхеор категорично отказа да ни помогне. Вампирът заяви, че религиозните му убеждения не му позволяват да предотврати масово клане.
В крайна сметка ние с Чез и Алиса прекарахме няколко часа да усъвършенстваме заклинания, а Даркин и Стела тръгнаха към нястото на срещата, за да разузнаят обстановката.
— Хей, а ако затворим ето този контур? — предложи Чез.
Седяхме в залата и бяхме заели цялата маса с чертежи на заклинанието за невидимост. Завесата-невидимка — така решихме да наречем това чудо на магическата мисъл — работеше доста посредствено, но се надявахме с общи усилия да го подобрим.
— Тогава създаването на заклинанието ще отнеме по-малко мощност — замислено произнесе Алиса. — Но и стабилността на сплитането значително ще намалее. Нека да не рискуваме.
Представих си как в най-решителния момент завесата изчезва и казах припряно:
— Да, не си струва риска.
Алиса прекара молив върху листа, чертаейки още една линия:
— Тогава да добавим още един контур тук, за да подобрим стабилността. И в случай, че заклинанието изчезне, няма да е веднага, а постепенно.
Прекарахме още известно време над чертежа и накрая решихме да изпитаме заклинанието на практика. Нямаше смисъл да продължаваме работата без междинна проверка.
Направих множество несполучливи опити, докато успея да създам добро сплитане. Причината беше или в сложността на заклинанието, или в дългоочакваните ми проблеми с магията… Така и не успях да разбера кое точно. Но упоритостта ми даде резултат и накрая около мен се появи Завеса-невидимка.
— Е, как е? — попитах приятелите си. — Работи ли?
— И още как — със задоволство отговори Чез. — Трябва само да коригираме ъгъла на пречупване на изображенията. Сега изглежда, сякаш всички предмети са по-тънки. Разходи се из залата.
Послушно се разходих от едната стена до другата.
— О-о-о — разочаровано възкликна Алиса. — Завесата работи добре само в неподвижно състояние. Тръгнеш ли да се движиш, и изображението започва да плува, сякаш изостава с няколко секунди.
Чез се почеса по главата:
— Е, можем да опитаме малко да го преработим…
— Сега нямаме време за това — прекъснах го аз. — Когато стоя на място, добре ли работи?
— Да. Само малко ще подобрим визуализацията — Чез взе молив. — Сега ще променя схемата и ще пробваме отново.
След промените Завесата-невидимка започна да работи както трябва, но бяхме изправени пред нов проблем.
— А осъзнаваш ли, че от нашата Завеса полза няма? — изведнъж каза Алиса и размаха „пелената“ пред нас.
— О, дракон да ме вземе — сетих се аз. — Завесата ще ни скрие само от тези, които не могат да видят заклинанията.
След изучаване на Завесата-невидимка през „пелената“ ние се уверихме в подозренията си — за никаква невидимост и дума не можеше да става.
— Гадно — уморено въздъхна Чез. — Излиза, че напразно се мъчихме?
Аз още веднъж внимателно разгледах заклинанието.