Не знам какво направи тя, но скоро от прозореца на високата сграда проблесна пламъкът от медальона на Огнения патрул.
— На бегом! — наредих аз.
Имахме късмет, че изоставените сгради и дърветата идеално скриваха празното място от чужди очи. Именно затова „свободните“ го бяха избрали за срещата. А дори и някой да ни беше видял, едва ли щеше да хукне да казва на „свободните“ или третокурсниците.
Земята беше осеяна с дупки и канавки, но, както каза и Даркин, да се скрием в тях се оказа доста проблематично. Затова пък с използването на Завеса-невидимка бихме могли да се разположим доста комфортно. Малко встрани от най-вероятното място на срещата — сравнително равна площадка, обрасла с ниска трева. Седнахме на тревата в малка вдлъбнатина и аз със свито сърце се заех да изграждам Завесата-невидимка. До последно се страхувах, че заклинанието ще се разпадне подобно на Огненото кълбо, но нищо подобно не се случи.
— Чудя се колко ли още ще чакаме, докато дойдат? — попита Наив, протегна се и се прозя. — Мога ли да поспя?
— Каква несериозност — въздъхнах аз, продължавайки да наслагвам маскиращи заклинания. — Имаме толкова важна работа, а ти се каниш да спиш.
Алиса гледаше през „пелената“ как сплитах заклинанията и без да откъсва поглед, подаде на Чез голяма чанта.
— Чез, слагай покривката и храната, вътре съм сложила всичко за пикник.
— Пикник! — извикахме в хор аз и Даркин.
Добре, че в този момент вече бях приключил със сплитането на Завесата на мълчанието и си почивах преди създаването на най-сложното поле — защитата от търсещи заклинания, иначе всичко щеше да се разпадне.
— О, каква си досетлива — не по-малко дружно викнаха Чез и Наив, заровиха се в чантата и започнаха да вадят най-различни храни.
— Ами, слагайте — можах само да кажа аз.
Имах още много работа, така че не тръгнах да се разсейвам с весело бърборещите ми приятели. Твърде много зависеше от заклинанията, които предстоеше да създам.
Малко по-късно, когато Завесата-невидимка вече беше напълно завършена и цялата донесена от Алиса храна беше изядена, на празното място се появиха нисшите вампири. „Свободните“ вървяха без да се крият и дори не се оглеждаха особено, въпреки че един от тях носеше нещо, което отдалеч приличаше на стъклен куб с разнасяща се отвътре слаба светлина.
Вампирът със странния предмет крачеше начело и след като направи няколко крачки по празното място, рязко спря. Причината за неговото спиране най-вероятно беше променения цвят на стъкления куб — от ярко бяло на червено.
— Откриха оставеното от третокурсниците заклинание — поясни Алиса, която следеше всичко случващо се през „пелената“.
Вампирите известно време стояха мълчаливо и гледаха в артефакта, докато цветът му се промени отново до бяло.
— Заклинанието е унищожено — изненадано докладва Алиса. — Мисля, че имаме проблем. „Свободните“ ще ни засекат още преди да дойдат третокурсниците.
Основната част от „свободните“ отиде до центъра на празното място, докато няколко вампира обикаляха наоколо със стъкления куб в ръце и методично унищожаваха всички заклинания.
— Добре са се подготвили — нервно каза Чез.
— Даже прекалено — казах мрачно, наблюдавайки как вампирите се приближават към нас. — Като нищо ще унищожат и нашето заклинание.
— Тогава какво ще правим?
— Ще се опитаме да поговорим — свих рамене. — Не сме дошли да се бием с тях, а да преговаряме.
— За нас са преговори, а за тях е капан — както винаги на място се обади Наив.
— Вижте! — прошепна Даркин. — Стела е с тях!
Това се очакваше, тъй като се бяхме уговорили със Стела да се опита да разкаже на водача на „свободните“ за моето предложение, което им даваше възможност да избягнат сблъсъка с третокурсниците. И Стела наистина говореше нещо на белокосия, енергично жестикулираше и кой знае защо сочеше в нашата посока. А това си беше притеснително.
— Това е. Тя ни предаде — констатира Чез. — Казах ви да не й се доверяваме!
Даркин стоеше мълчаливо и гледаше в една точка, очевидно не знаейки как да реагира. Дори не исках да си представя как се чувства, след като се оказа предаден за втори път от своята приятелка.
Когато вампирите, носещи стъкления куб, бяха на няколко стъпки от Завесата-невидимка, белокосият им извика и с жест им заповяда да се върнат.