— Какво? — невярващо възкликна Чез. — Къде отиват?
— Уф — въздъхнах с облекчение. — Изглежда Стела някак си успя да ги омае. А вие веднага „предателка“, „издаде ни“… Добре, че е успяла да види къде точно се разположихме.
— Да, браво на нея — с нескрито облекчение се усмихна Даркин. — А „свободните“, изглежда, не са се заинтересували от твоето предложение, щом останаха тук.
Преброих четиринадесет „свободни“ вампира, без да броя Стела, която би трябвало да е на наша страна. Би трябвало… но кой може да ги разбере тези вампири… и тези жени… а пък когато е жена-вампир — никакъв шанс!
Погледнах към Алиса и едва сдържах въздишката си.
Да, жените-вампири просто са създадени за това, да ни вземат акъла. Виждайки отношенията между Даркин и Стела, с тъга установих, че не само аз се мъча с дамата на сърцето си.
— Чувствам, че са много добре подготвени — каза Алиса, продължавайки да наблюдава вампирите през „пелената“. — Всички са натъпкани с артефакти.
— Да, затова светят с виолетово сияние — съгласи се Чез.
— Дай да видя — поисках от приятеля си „пелената“.
Слагайки артефакта, аз погледнах към събралите се вампири и се уверих в думите на приятелите си — около „свободните“ светеха не само защитни полета, но се рееха и странни виолетови заготовки на бойни заклинания. Очевидно преговорите с третокурсниците щяха да бъдат доста горещи. Между другото вампирите не случайно бяха задействали всички артефакти — Серж и компания се бяха появили на хоризонта. Съдейки по пълната липса на магически ореоли около тях, те дори не бяха се подготвили за предстоящата битка. Макар че имаше нещо неясно — защо бяха тези заклинания около мястото на срещата? Ако изобщо не се притесняваш от противника си, защо са ти всички тези предпазни мерки?
Демонстративно бавно третокурсниците пресякоха поляната и се спряха пред вампирите. Първи, разбира се, заговори Серж, но за голямо наше съжаление бяхме твърде далеч, за да чуем думите му. Да използваме заклинание също не можехме, така че ни остана само да наблюдаваме лицата и жестовете, опитвайки се да отгатнем какво си говорят преговарящите.
— Нищо не чувам — оплака се Чез.
— А аз — всичко — сви рамене Даркин.
— Наистина ли — изненадах се аз.
— Загубата си е ваша — изкиска се Алиса. — Да си вампир си има някои предимства.
При това ме погледна така, че заподозрях в думите й някакъв намек.
— Да бяхте казали тогава за какво си говорят, щом сте такива дългоухи — нетърпеливо помоли Чез.
— Да, кажете! — присъедини се и Наив.
— Поздравиха се — сви рамене Даркин. — Неутрално…
— Да бе, „зъбати изроди“ си е толкова неутрално словосъчетание — изкоментира Алиса. — Също както и „академични нещастници“.
Чез доволно потри ръце.
— Така им се пада на пикльовците. По принцип съм за „свободните“, нека набързо отупат тези надути парвенюта, а после се появяваме ние и спасяваме всички — Чез демонстративно се поклони. — Аплодисменти, завеса.
— Вампирите питат защо на срещата са дошли Серж и компания, а не Зак и Даркин — продължи междувременно Алиса. — Серж ни описва като некадърни парвенюта и небрежно предлага на вампирите да предадат всички незаконни артефакти, както и да разкрият кой е доставчика им. А, на всичко отгоре леко намеква за някои усложнения, които могат да възникнат със „свободните“, ако откажат да съдействат.
— … и ще разпръсна праха ви по вятъра — изрецитира част от думите на Серж Даркин. — Да, да се превърнеш в прах си е сериозно усложнение. С това не всеки може да се справи.
— О, минаха на обиди — доволно каза Алиса.
— Че какво беше досега? — попитах озадачено.
— Повярвай ми, досега просто са загрявали — увери ме Даркин. — В момента такива бисери ръсят.
Тъй като „пелената“ все още беше в мен, ние с Алиса можахме да видим пламналите около третокурсниците щитове и атакуващи заклинания.
— Е, сега ще започнат — въздъхна Алиса.
Чез веднага се нахвърли върху мен, опитвайки се да вземе „пелената“:
— Дай да видя!
Докато се бранех от Чез, преговорите минаха в друга фаза. Вампирите и третокурсниците се разпръснаха, а въздухът завибрира от множеството заклинания. Сега „пелената“ беше практически излишна — всичко се виждаше и без нея. И засилените виолетови щитове на вампирите, и едва различимите защитни заклинания на третокурсниците. И от двете страни се посипаха атакуващи заклинания. От страната на Серж и компания полетяха огнени, въздушни и водни сплитания, но всички се разбиваха в щитовете на вампирите.
— Да! — възкликна триумфално Чез, грабвайки най-накрая „пелената“ от мен. — Само така!