— Ти всъщност на чия страна си? — попитах подозрително.
— На нашата — кратко отговори рижият ми приятел.
Вампирите с лекота разбиваха щитовете на учениците от Академията, и на последните им се наложи да положат немалко усилия, за да не преминат в позорно отстъпление. Поставяха дву- и трислойни защитни заклинания, с огромни усилия се справяха с магията на нисшите вампири, създадена специално за битки с Майстори. Честно казано, да гледам всичко това беше неестествено, особено като се има предвид, че стояхме спокойно съвсем близо до разгърналата се битка в качеството си на зрители.
— Едва не ни удариха — притеснено каза Даркин, когато в земята пред нас се вряза хитроумно огнено заклинание.
— Щитът би трябвало да издържи — не много уверено казах аз.
Само да знаеха, че Завесата-невидимка можеше да се разпадне и без никаква външна намеса, просто заради нестабилната структура на заклинанията ми.
„Свободните“ не можеха да изблъскат бъдещите Майстори, но явно имаха сериозно предимство. Третокурсниците почти не използваха атакуващи заклинания, бяха напълно съсредоточени върху защитата.
— Нали ги предупредих — с неприкрито злорадство каза Чез. — Не е толкова лесно да се справят с тези техни артефакти.
Защитата на един от третокурсниците се пропука и след като получи в гърдите виолетова топка енергия, той рухна на земята. Мисля, че беше Грон — същият, който преди се заяждаше с нас. После беше разтърсен още един представител на Академията…
— Не е ли време да се намесим? — попитах колебливо.
— И как по-точно? — с интерес попита Алиса. — Ти какво предлагаш?
Наистина, дори да оставим настрана факта, че не знаем на кого да помагаме, оставаше и още един въпрос — „как?“. Да се намесим в битката на страната на губещите? Този вариант не беше опция, трябваше нещо по-интелигентно и незабележимо. В идеалния случай такова, че никой да не разбере за нашето присъствие.
— Трябва да се помисли — отговорих уклончиво.
Междувременно ситуацията на бойното поле се промени драстично — изглежда третокурсниците коригираха защитните си заклинания и сега магията на нисшите вампири не им причиняваше сериозни щети. Както беше предсказал Ник, те успяха да разгадаят структурата на генерираните от артефактите заклинания и по този начин да разберат как да им противодействат. Към щитовете на вампирите полетяха десетки мощни заклинания, структурите на които не можех да видя, но и видимото с просто око беше повече от достатъчно, за да се оцени цялата им сложност.
— Дракон да ги вземе — каза Алиса с възхищение. — Все пак третокурсниците са много добри. Има още много да учим, за да ги стигнем… Макар да се вижда, че силите им са много по-малки от тези на Наив или Зак, но такова майсторство…
Сякаш за да потвърди думите й, един от щитовете на „свободните“ се взриви и вампирът буквално беше надупчен с някакви водни заклинания, изглеждащи като многобройни камшици, направени от вода. Веднага след това във въздуха излетяха двама третокурсника, заобиколиха вампирите по двата фланга и създадоха съвместно заклинание, което удари виолетовите защитни полета с огнена градушка. В същия момент земята под краката на вампирите започна да се тресе и изстреля гора от каменни колове. „Свободните“ трябваше да покажат чудеса от ловкост, за да се спасят от тях, но не всички успяха. Един от вампирите беше пронизан от земната магия.
— Ако не се намесим, след малко всички ще бъдат избити — загрижено каза Алиса. — С тези темпове скоро няма да има с кого да преговаряме.
— Там е Стела — тихо прошепна Даркин и ме хвана за рамото. — Направете нещо!
Алиса щракна с пръсти:
— Имам идея!
И започна да изгражда структурата на заклинанието, но без „пелената“ не можех да видя какво точно се кани да прави. Затова пък Чез го виждаше и съдейки по доволната му усмивка, идеята на вампирката му харесваше.
Когато Алиса свърши, от ръцете й се изплъзна неголям облак абсолютно черен дим. С лекота мина през Завесата-невидимка, полетя нагоре и изчезна в облаците.
— Къде отиде? — не разбрах аз.
— Изчакай малко — спокойно каза Алиса.
Третокурсниците вече бяха обкръжили вампирите, блокирайки бягството им, и хвърляха към останалите на крака „свободни“ най-различни атакуващи заклинания. Очевидно белокосият използваше някакъв специален артефакт — защитното поле устояваше на всички атаки на нашите колеги. През непреставащите проблясвания на заклинанията не можеше да се разбере колко още вампира са останали на крака и най-важното, дали Стела е сред тях.
И тогава настъпи тъмнина. Аз дори не веднага осъзнах какво се случи — за част от секундата абсолютно черна мъгла покри всичко, скривайки от погледа ни фигурите на вампири и хора. Единственото, което все още виждахме, бяха едва различимите разноцветни избухвания на заклинанията.