— Какво е това? — ококорих се аз.
— Моето заклинание — доволно отговори Алиса. — Облакът първо се издига на достатъчна височина, така че никой да не му обръща внимание, после се увеличава до нужния размер и накрая рязко се спуска, така че третокурсниците да не могат да реагират.
— Гениално! — възхитено каза Чез. — Помогнахме на „свободните“ и не издадохме присъствието си.
— Този път димната завеса си дойде точно на мястото — съгласи се Алиса. — Ако, разбира се, „свободните“ успеят да се възползват от ситуацията и избягат.
Едва ли черната мъгла можеше сериозно да попречи на третокурсниците, но все пак даваше някакъв шанс на вампирите да избягат.
Неочаквано около нас се понесе тихо жужене, последвано от силен гръм и мъглата изведнъж изчезна. Битката беше приключила. Третокурсниците леко изненадано се оглеждаха в търсене на противници, но напразно. На земята се търкаляха телата на няколко вампира, но останалите бяха успели да се възползват от ситуацията и да избягат.
— Ама че бързаци — изненадано промърмори Чез.
Не се разбра какво точно имаше предвид — дали вампирите с тяхното светкавично изчезване или третокурсниците, които за секунда се справиха с мъглата.
— Шокиран съм — признах аз.
Алиса ме сръга в ребрата и посочи към третокурсниците:
— Мисля, че нас гледат.
— Да бе — не повярвах аз, гледайки лицата на Серж и останалите — Макар че…
Серж направи няколко крачки към нас и изведнъж почувствах как Завесата-невидимка се разпада.
— А вие какво правите тук? — скръствайки ръце на гърдите си, попита нашият колега. — Саботирате работата на Патрула?
Акт втори — обвинителен
Значи така. Виновника вече го намерихме. Сега бързичко да го накажем, а после да решим в какво точно е виновен.
Всички лъжат!
Разбира се, че знам кой е виновен за това престъпление! Но признания от мен няма да дочакате!
Действие 0
Излизайки от подземните тунели, Кейтен се озова в малка горичка някъде между Крайдол и Лита. „Децата на дракона“ не случайно бяха направили лабораторията и тайната си база именно тук — достатъчно далече от столицата, но и в близост до малко селце, където спокойно да пазаруват. В тази пустош нямаше да се притесняват, че ще привлекат прекалено нимание, а в същото време можеха да разчитат на всякаква помощ, тъй като селцето беше израсло на самия път между двата града и се изхранваше основно от пътниците. Посрещнаха Кейтен с отворени обятия, дадоха му храна, вода и чисти дрехи. И това въпреки факта, че той нямаше никакви пари. Впрочем не го направиха съвсем даром — наложи се Кейтен да зареди всички светилници в селото и да ремонтира няколко селскостопански техномагически устройства. После един от местните търговци се съгласи да го закара до столицата, и сега, след почти цял ден, той се оказа зад стените на родния си град.
Да се отбива в къщи нямаше смисъл — това беше първото място, където щяха да го потърсят. Не се знаеше колко още Майстори освен Ромиус бяха замесени в заговора, така че Кейтен се стараеше да бъде максимално предпазлив. Всичко, което трябваше да направи, беше да намери ливрея на Майстор, за да влезе в Академията, без да привлича излишно внимание. Старата му ливрея беше станала на парцали и той я хвърли още в селото, а със сегашното му облекло не биха го допуснали дори на площада на Седемте Фонтана. Да не говорим за Академията…
Между другото, да се купи ливрея на Майстор беше не просто трудно, а много трудно. Почти невъзможно. Специалният материал, сложната кройка, секретната технология на изработка — всичко това правеше ливреята рядка стока. Кейтен отлично знаеше това, защото навремето самият той ги продаваше нелегално. Произхождаше от бедно семейство и след постъпването в Академията не можа да устои и използва уменията си, за да повиши собственото си благосъстояние. Грешки на младостта, идващи на помощ в толкова решаващ момент. Оставаше му само да мине през малко нелегално магазинче и да конфискува една от собствените си мостри.
Малко по-късно Кейтен вече стоеше пред вратите на Академията. Наметвайки на главата си качулката на червената ливрея на Майстор, за да не привлича излишно внимание към себе си, той бавно прекоси двора във формата на стилизирана буква „З“, влезе в кулата и отиде право в помещението със служебните телепорти. За разлика от телепортите за общо ползване, оттук можеше да се отиде до всеки етаж и всяко помещение в Академията, ако, разбира се, нивото на достъп позволяваше.