Телепортите бяха единственото средство за определяне правото на достъп до различните помещения в Академията. Именно от съображения за сигурност, а не заради безхаберието на строителите, повечето от стаите в кулата нямаха врати и прозорци. Базата данни на автомага съдържаше информация за всички хора, намиращи се в Академията, и при влизане в телепортите веднага се задействаше сложна система за проверка на ранга и нивото на достъп. Благодарение на тази система автомагът пазеше история на посещенията за всеки етаж и помещение, позволяваща да се проследи движението на всеки индивид. Именно поради това Кейтен не би могъл да проникне в Академията незабелязано, ако не беше едно малко „но“ — активно беше участвал в изграждането на системите за сигурност. Всъщност той спокойно можеше да бъде наричан баща на автомага.
Кейтен настрои телепорта за стаята с автомага и секунда по-късно беше там. В центъра на неголямото помещение стоеше огромна конструкция от множество призматични кристали, наречена от Кейтен автомаг. Изкуственият магически интелект, вложен в тях в качеството си на дипломна работа при завършване обучението на Кейтен, се превърна в основна защитна система на цялата Академия почти веднага след създаването си. За поредна година автомага безупречно изпълняваше защитни и много други функции, като постоянно се обучаваше и самоусъвършенстваше.
Сочният баритон на автомага прозвуча меко и плътно:
— Татко!
— Здравей, Аем. — Кейтен пристъпи до кристалната конструкция и нежно прокара ръка по повърхността й. — Как си?
— Отлично. Работя по проблема за намаляване на консумацията на енергия при телепортация — за лабораторията по преместванията. Това отнема почти всичките ми свободни ресурси.
— Страхувам се, че ще трябва временно да спреш тази работа.
Кейтен отвори едно скрито шкафче и извади бутилка вино, сирене и прясно изпечено месо, консервирани със специални заклинания. Той често оставаше до късно в лабораторията, забравяйки за всичко, затова винаги поддържаше малки запаси от храна, които сега се оказаха много на място.
— Дай ми данните за последните придвижвания на Майстор Ромиус и Майстор Ревел — нареди Кейтен и седна на креслото с чаша вино в ръка. — О, дай ми и последните сводки за „Децата на дракона“. Кажи ми също дали моите възпитаници са се появявали в Академията!
Скоро Кейтен получи цялата необходима информация. Майстор Ревел, както обикновено, беше в кабинета си — шефът на Службата за сигурност изобщо не беше напуснал пределите на Академията. Затова пък Ромиус беше напуснал Академията пеша, отправяйки се в неизвестна посока. Най-вероятно не е използвал телепортите точно защото е знаел за всички възможности на автомага. Кейтен умишлено занижаваше възможностите на своето творение и не афишираше собственото си влияние върху автомага, за да не стряска Службата за сигурност, но Ромиус знаеше истината. Като близък приятел.
Кейтен се усмихна тъжно.
Да бе, близък…
— А какво става с моите ученици?
— Закари и Чез снощи се телепортираха в Академията от Крайдол.
Кейтен стана от стола:
— Сигурно са дошли да се отчитат. А сега къде са?
— Чез преди малко напусна Академията, а Закари току-що се телепортира на жилищния етаж.
— Прекрасно — зарадва се Кейтен. — Трябва да го предупредя. Аем, изтрий цялата информация за присъствието ми в Академията, и не записвай придвижванията ми. След малко ще се върна.
Напускайки кабинета си, той нахлупи качулката и забърза към телепортите. Разбира се, качулката също привличаше внимание, но беше по-добре, отколкото да се срещне очи в очи с някой познат. Телепортирайки се на жилищния етаж, Кейтен намери стаята на Зак и едва сдържайки нетърпението си, почука на вратата.
— Влез! — чу се ясен глас отвътре.
Едва прекрачи в стаята и Захари скочи от леглото:
— Кейтен!
— Привет — поздрави Кейтен, изпитвайки силно облекчение, че най-накрая вижда един от своите ученици в добро здраве.
Вярно, че изглеждаше малко блед, но това сигурно беше защото вече е успял да отпразнува с неспокойния си приятел завръщането в столицата.
— Как се озова тук?! Ние вече те отписахме! Току-що бях при Майстор Ревел и той ме уверяваше, че отдавна си мъртъв! — въодушевено задърдори Зак.
— Не съм толкова лесен за убиване — Кейтен погледна към вратата, после я затвори тихо и тръгна из стаята, оглеждайки за проследяващи заклинания. — Успях да избягам.