Разбира се, кварталът на протестантите се намираше в покрайнините на града, така че да не смущава основната част от населението на Лита. Все пак болшинството възприемаше живота без магия като странност или ексцентричност. За Кейтен те бяха мили и дружелюбни хора, които не се опитваха да налагат начина си на живот на другите, а тихо и кротко си живееха в своя малък свят.
Шатрата на цирка беше разположена малко встрани от квартала на протестантите, на специално приспособена за целта площадка. Жителите не се поколебаха да съборят няколко сгради, за да осигурят площадка, която да побере огромната цветна шатра и няколкото малки фургона, в които живееха актьорите. Това можеше да се счита и за знак на почит към старите традиции и времена, когато подобни циркови шатри са обикаляли по земите на Империята и Пограничните райони. Сега никой не си и помисляше да пътува, но за да спазят традицията, актьорите живееха в истински фургони. Представленията бяха през нощта, така че сега всеки си беше намерил някакво занимание — да подготвя инвентара, да репетира някой номер или просто да почива. Кейтен поздрави учтиво клоуните и нисичкия атлет, чийто черти на лицето издаваха родствена връзка с троловете. По-нататък фокустникът разместваше кутии с подозрително отделени едно от друго части на женско тяло. Именно в една от тези части — стърчаща от черна лакирана кутия глава — Кейтен разпозна своята позната. Е, не точно позната… в действителност те имаха доста по-близки отношения…
Той се приближи до кутията, от която се подаваше главата на красиво червенокосо момиче, погледна я в очите и леко се усмихна:
— Здравей, Сакша.
Момичето присви очи, опитвайки се да види госта, тъй като слънцето грееше в очите й:
— Кейтен! Ах ти, подлецо!
Майсторът смутено и малко виновно сви рамене, доволен, че момичето беше буквално разглобена и не можеше да изрази чувствата си по подходящ начин — с помощта на физическо въздействие. Сакша произхождаше от семейство на потомствени майстори на Изкуството и въпреки крехката си физика и професията си на асистентка на фокусника, можеше да направи такива неща, които биха затруднили и Върховен Майстор. В допълнение към работата си като асистентка Сакша си имаше и собствени гимнастически номера — тя правеше наистина невероятни неща на въжето под купола. Навремето именно с тези номера грубоватото и рязко момиче беше привлякло вниманието му.
— Отдавна не сме се виждали — неуверено се усмихна Кейтен.
— Ей, Шийн, бързо ме изкарай оттука, че искам да докопам този кретен! — заповяда момичето на фокусника, без да откъсва ядосания си поглед от Кейтен.
Фокусникът, висок побелял мъж в странна сива роба, смътно напомняща ливрея на Майстор, бързо започна да събира кутиите, опитвайки се да сглоби момичето. Те бяха три. От едната стърчаха главата и ръцете, от другата — краката, а от третата не се показваше нищо — явно там беше тялото. Кейтен с интерес разглеждаше кутиите и видимите части на момичето, опитвайки се да разгадае фокуса. Веднага разбра, че няма и помен от магия. Също толкова бързо се убеди, че краката, стърчащи от втората кутия, наистина принадлежаха на Сакша — издаваше я малката бенка на глезена.
Кутиите бяха много стари и колелата им се въртяха доста трудно. Затова не беше изненада, когато от прекалено бързане фокустникът събори кутията с главата и ръцете.
— Ах ти, дърт глупако! — извика момичето, удряйки главата си в земята. — Какво правиш?
— Съжалявам — флегматично каза старецът, без какъвто и да е намек за вина.
Кейтен му помогна да вдигне кутията, а после и да съедини тялото на момичето. Щракнаха закопчалките и Сакша изскочи от дългата кутия право в обятията на Майстора. Всъщност не точно в обятията, а по-скоро в нелепо протегнатите му за защита ръце. Кейтен не тръгна да използва магия, а да се противопостави в нормален ръкопашен бой на майстор от такова ниво не би могъл и при най-добро желание. Получи тежък удар в гърдите и падна на земята, а момичето се стовари върху него.
— Мръсник — извика тя и го зашлеви през лицето. — Долен лъжец!
— И ти ми липсваше — без да си криви душата, отговори Кейтен. — Нека оставим ласките за после, имам много важна задача за теб.