— Да не бъдем като улични търгаши — намръщи се Майстор Ревел. — Много по-важно от печалбата е фактът, че за разлика от Императора, мир на праха му, главният съветник е съвсем наясно колко много Империята зависи от Академията. Може би скоро ще преразгледаме стария договор за забрана на Майстори да заемат политически постове.
На толкова изненадващо заявление залата отговори с гробно мълчание. Причината беше не в шокиращата новина, а че всеки за миг се замисли — колко изгоди за него и семейството му може да донесе даден пост в двора на Императора. Обсъждането на останалите въпроси протече вяло и неохотно, сякаш Майсторите мислено се бяха пренесли в светлото бъдеще и нямаха никакво желание да се връщат към настоящите проблеми. Дори Кейтен за миг се замисли за възможните ползи, но бързо се овладя. На практика сега беше извън закона и да мисли за подобно нещо беше просто глупаво.
След като обсъдиха още няколко маловажни въпроса, Майсторите започнаха бавно да напуснат Заседателната зала. Кейтен умишлено се забави при телепортите, за да пропусне Майстор Ревел пред себе си. За външността си нямаше какво да се притеснява, Сакша доста се беше постарала над маскировката му, но имаше опасност някой да разпознае аурата му. Колкото и Кейтен да променяше външността си, всеки подготвен специалист можеше да засече аурата му, ако знаеше какво и къде да търси. Майстор Ревел беше точно такъв специалист и затова сега Кейтен се криеше в тълпата, стараейки се да не привлича внимание. После побърза да се прибере в стаята при автомага и да подремне, тъй като време имаше повече от достатъчно.
— Аем, колко души има сега в кабинета на Майстор Ревел?
— Един.
— Един? — разочарова се Кейтен.
— Един човек и един вампир.
— Прекрасно — облекчено въздъхна Кейтен. — Значи ненапразно сложих подслушвателното устройство. Мисля, че знам що за вампир е това. Аем, събуди ме, когато всички излязат от кабинета, за да мога да си взема машинката.
— Добре.
Когато Майстор Ревел тръгна към Заседателната зала, Кейтен постави в кабинета му устройството на Сакшиния чичо. Това обемисто устройство имаше едно неоспоримо предимство — работеше без никаква магия, затова работата му не можеше да бъде засечена. Скриването на немалката кутия под шкафа се оказа лесно, и сега трябваше само да изчака Майсторът да напусне кабинета си, за да си я вземе заедно с всички записани разговори. Кейтен много се надяваше да получи поне малко полезна информация. Ромиус винаги беше работил с Майстор Ревел, изпълнявайки разни задачки за него, и едва ли шефът на Службата за сигурност няма да знае какво става под носа му. Той беше проницателен, умен и далновиден човек. Кейтен и досега не проумяваше как Майстор Ревел допусна нападение срещу Академията, а и възникването на опасно тайно общество в самата Академия едва ли би могло да остане незабелязано от него. Най-вероятно шефът на Службата за сигурност или е бил член на „Децата на дракона“, или по някакъв начин ги е използвал за свои цели. В главата на Кейтен имаше хиляди догадки, но нито един факт, който да ги подкрепя или опровергава.
Кейтен заспа почти веднага и се събуди чак сутринта.
— Майстор Ревел напусна кабинета си преди пет минути през личния си телепорт — докладва автомагът. — Накъде се е телепортирал не мога да кажа, защото телепортът му е изключен от общата мрежа. Засичам кога се използва само по косвени улики.
— Изключен от общата мрежа? — изненада се Кейтен. — Странно. Добре, а вампирът къде е?
— Използва стандартен телепорт, телепортира се във форт Скол.
— Защо му е да ходи там? — измърмори под нос Кейтен. — Добре, отивам да взема устройството и да прослушам записа.
Разбира се, шансът да получи поне малко полезна информация беше нищожен, но трябваше да опита. Кейтен имаше късмет, че по време на обучението си в Академията участва в разработката на защитните заклинания за помещенията и сега с лекота можеше да проникне в повечето стаи на кулата. Разбира се, Майстор Ревел не би бил шеф на сигурността, ако не можеше да защити кабинета си, но и тук Кейтен успя да се справи добре. Просто той, за разлика от шефа на сигурността, имаше повече време за научна работа и постоянна практика.
Телепортирайки се на етажа на Майсторите, Кейтен отново проникна в кабинета на Майстор Ревел. Този път успя много по-бързо да заблуди защитните заклинания. Взе записващото устройство, върна се в стаята си и веднага започна да прослушва записа. Дълго време се чуваха само безполезни шумове, но накрая бе възнаграден с нещо невероятно.