Выбрать главу

— Как вървят нашите работи? — попита непознат за Кейтен глас.

Явно това беше същият онзи вампир, който навремето се подвизаваше в Двореца на Императора в качеството си на съветник на Императора, а сега се беше преселил в Академията. Кейтен го беше виждал няколко пъти и беше чул, че на възраст е едва ли не по-стар от Велхеор.

— Отлично. Изпратих Ромиус да се увери, че „Децата на дракона“ са изпълнили всички указания.

„Значи Ромиус все пак работи с Ревел, както и подозирах — с лека тъга си помисли Кейтен и веднага го заля вълна от омраза. — Какво замислят тези гадини?“

— Защо толкова сложно? Не беше ли по-лесно да го убием веднага?

— По-лесно беше. Но първо исках да се уверя, че ще можем да контролираме автомага без неговата помощ.

„Ама те за мен ли говорят?! — изведнъж осъзна Кейтен. — Излиза, че нашата среща не е била породена от интерес към Фонтана на Съдбата, «Децата на дракона» от самото начало са искали мен! Значи доста съм подценявал Ревел, мислейки, че не знае за всички възможности на автомага… Той е знаел и е решил да ме отстрани, за да не застрашавам плановете му. Остава само да разбера що за планове са това.“

— А ние ще можем ли? — попита вампирът.

— Ще можем — увери го Майстор Ревел. — Но докато специалистите разучат неговите системи, аз за всеки случай изключих личният си телепорт от общата система. В действителност автомага има огромни възможности, но в момента потенциалът му не се използва дори наполовина. Подозирам, че Кейтен умишлено е криел от нас информацията за реалните възможности на творението си.

— Ако е толкова уникален, защо не се опитате да го привлечете на наша страна?

— Той е твърде голям инат. С много голяма вероятност Кейтен щеше да откаже и да ни причини много проблеми.

„О, дори не можете да си представите колко неприятности мога да ви причиня — кисело се усмихна Кейтен. — Всички ви ще изкарам на светло.“

— А какво става с най-перспективния кандидат?

— Способностите на Захари Никерс продължават да ме удивляват. Знаеш много добре, че с успехи в стихийната магия не можеш да ме впечатлиш, но той успява да научи по нещо от всеки. След забранената магия Захари започна да използва артефактите на нисшите вампири. Представяш ли си, днес го е нападнал някакъв луд ренегат от „Децата на Дракона“, третокурсник, и момчето го размазало по стената с помощта на артефакт от нисшите вампири.

„О, не! Излиза, че Зак са го нападнали веднага след тръгването ми?! — ужаси се Кейтен. — Трябваше да остана малко по-дълго, тогава щях да го защитя. Едно ме успокоява — с момчето всичко е наред и за момента нищо не го заплашва, защото е нужен на Майстор Ревел. Но какъв смелчага, успял да победи третокурсник!“

— Но нали знаеш, че тези артефакти могат да ги управляват само нисши вампири? — обади се вампирът. — Това означава само едно, че скъпоценният ти Зак е заразен.

„Ето защо е толкова бледен! — плесна се по челото Кейтен. — И не ми каза нищо! Щом не помоли за помощ, сигурно сам е намерил решение. В Крайдол е Велхеор, има вероятност той да му помогне, макар че само дракон може да ги разбере тези вампири.“

— Става още по-интересно — усмихна се Майстор Ревел. — Ако можем да го изследваме и да получим някои резултати…

— Да, това ще бъде пробив.

„Значи все пак се канят да използват Зак като опитна мишка — помисли си раздразнено Кейтен. — Нищо, да ви видя как ще успеете.“

— Ще му дадем възможност да се развива свободно дотогава, докато не стане заплаха и има възможност да го контролираме. Сред групата третокурсници в Крайдол имам свой човек, който ще следи отблизо Захари Никерс, а след две седмици цялата им петорка отива във форт Скол. Там ще можем спокойно да изследваме неговия феномен.

— А чичо му няма ли да е против?

— Разбира се, че ще бъде — съгласи се Майстор Ревел. — Ако доживее до този момент…

След като изслуша целия запис, Кейтен се облегна в креслото и дълго време седя, загледан в една точка, като се опитваше от получената информация да сглоби цялостната картина на случващото се. Оказа се много зле.

„Независимо от всичко трябва да говоря с Ромиус — твърдо реши накрая. — Но къде да го намеря?“

— Така си и мислех, че ще те намеря тук.

Кейтен подскочи от изненада, което обаче не му попречи веднага да се обгради със защитни и нападателни заклинания.

Преди него стоеше самият Ромиус.

— Спокойно, дойдох просто да поговорим.

Действие 1

Стояхме на празното място под недоволните погледи на третокурсниците. Даркин бързо се скри зад гърбовете ни, за да не привлича излишно внимание. Неговият пример бе последван от Наив, който винаги се беше чувствал неудобно в присъствието на Серж и компания. И докато част от тях оказваха първа помощ на пострадалите си приятели и трупаха на купчина телата на мъртвите вампири, останалите решиха да се съсредоточат върху нас.