Прилепих я към очите си и предизвиках учудените погледи на третокурсниците.
— Какво е това? — попита подозрително Ана, сочейки с пръст „пелената“.
— „Пелена“. Използва се от техномаговете при изработката на артефакти. Момчетата ги използват, за да виждат сплитанията на чуждите заклинания — каза Ник, който вече беше запознат с този артефакт.
— Защо ви е това? — насмешливо изсумтя Грон. — Всеки Майстор може да ги види без използването на допълнителни артефакти.
Чез замълча за момент, едва сдържайки язвителна забележка.
— Ние още не сме Майстори — най-накрая каза той.
— Още? — Грон направо излъчваше сарказъм. — Голям си оптимист.
И отново Чез трябваше да се сдържа. Той много добре знаеше, че не може да бъде сериозен конкурент на третокурсник. Както и аз, между другото!
— Спрете вече — намеси се Серж. — Грон, по-добре на състезанията да беше толкова уверен. Тогава нямаше да губим всеки път.
Уау, значи нашият факултет съществено отстъпва на другите? Никога не съм се интересувал как протичат състезанията при големите ученици. Да гледам, разбира се, ходех, но тогава нямах „пелена“ и почти нищо не разбирах. Повечето заклинания, използвани от големите ученици в сериозни двубои, не бяха толкова очевидни, както добрите стари Огнени топки. Често те използваха многослойни структури, недостъпни за нашите възприятия. Честно казано, това беше малко плашещо. Единственото, което беше на моя страна в този случай, беше силата. По думите на преподавателите след сваляне на блокировките моите заклинания бяха станали невероятно мощни.
— Зак, можеш да го направиш! — чух насърчителния вик на Чез.
— Гори! — извика Наив.
За разлика от обичайните ни тренировки този спаринг се проведе в съответствие с правилата — в средата на равното беше създаден Единичен купол, а двама третокурсници бяха определени за следящи страни. Малкото зрители заобиколиха купола от всички страни и напрегнато зачакаха началото на спаринга.
— Нападай — направи подканващ жест Серж.
Той веднага бе обгърнат от хитро преплетени нишки, образуващи сложен щит. Изглежда това заклинание беше много по-коварно от Универсалната ми стена. Мислено благодарих на Алиса за това, че толкова навреме ми зае „пелената“ си. Едва ли „пелената“ щеше да ми помогне да спечеля двубоя, но сега поне можех да виждам действията на противника.
Хвърлих върху него всички познати ми заклинания — Огнени топки и птици, Въздушни юмруци, Ледени копия, Каменен дъжд… но всичките ми атаки се разбиваха в защитата на Серж. И по-точно не се разбиваха, а се разтваряха, погълнати от защитните му заклинания. Разбира се, само тези, които изобщо достигаха до него — няколко Огнени топки се изпариха още по пътя.
— Знаеш ли, май се престарах, слагайки всички тези щитове — подигравателно каза Серж. — Не можеш нищо да направиш с прости заклинания. И… защо ли ми се струва, че си ги усвоил много лошо?
„За какъв се мисли тоя?“ — окончателно се вбесих аз.
„Не можеш нищо да направиш с прости заклинания…“ Арогантен гадняр! Стоп… Прости заклинания? Ако си припомня какво ми каза Шинс, аз наистина трябва да преразгледам схемата на сплитане на заклинанията. Само че дали ще мога в движение, без някакви изчисления, да променя сплитанията? Освен ако… Променя заклинанията след като са създадени по фиксиран алгоритъм, като затворя контурите по наскоро измислената от нас система.
И това наистина можеше да се получи!
Първата променена Огнена топка удари по защитното поле, разпръсквайки дъжд от искри.
„Вече имам напредък! — зарадвах се аз. — Най-малкото, защото щитът вече не поглъща моето заклинание. Да видим какво друго мога да измисля.“
Мятайки следващата променена Огнена топка, аз продължих да укрепвам успеха си с добавянето на няколко Въздушни копия. Разбира се, защитата на Серж с лекота отрази всичките ми заклинания, но аз друго и не очаквах. Затова пък наблюдението на поведението на защитното му поле през „пелената“ ми даде още една тема за размисъл — в местата, където попадаха заклинания от различни елементи, структурата на щита беше леко нарушена. Разбира се, сплитането веднага се възстановяваше, но фактът си беше факт — можех да предизвикам известни поражения!
Седнах в поза лотос, затворих очи и се концентрирах. Трябваше да обмисля следващите си действия. За щастие, спецификата на нашия дуел ми позволяваше да направя подобна волност, без опасност да получа бойно заклинание по главата.
— Още колко дълго ще продължава? — чух като в мъгла гласа на Грон.