„Странно, обикновено Единичните куполи блокират всички външни звуци — помислих си разсеяно. — С какво ли са променили стандартното заклинание?“
— Млъкни! — изшътка му Ана. — Времето на двубоя не е уточнено. Това означава, че ще продължи дотогава, докато някой не спечели или не падне изтощен.
— Или докато не свърши енергията — пошегува се Чез.
Всички бяхме наясно, че в окръжаващото ни пространство има достатъчно енергия да се замерваме със заклинания до припадък. Разбира се, плътността на магическата енергия беше много по-ниска, отколкото в Академията, но това по-скоро касаеше бързината и лекотата на създаване на заклинанията. Но е сигурно, че на открито пространство двама души не могат да изразходват енергията толкова бързо, че плътността й да няма време да се възстанови. Впрочем сега не ми беше до подобни размишления, имах си наистина сериозно предизвикателство — да измисля начин да се справя със защитата на третокурсник, за чиято структура не знаех практически нищо. Единственото, което установих досега беше, че ако използвам незащитени сплитания, защитата поглъща моите атаки, както и че беше уязвима при едновременна атака от няколко различни елемента.
Какво пък, от това ще започна — реших аз и без да ставам от земята, започнах методично да експериментирам с елементите. Не, не създавах нови заклинания от комбинирани потоци — да правя нещо подобно без внимателни изчисления беше равносилно на самоубийство.
Просто поставих две различни заклинания едно върху друго, без да свързвам сплитанията им. Първата ми проба беше с Въздушни копия, покрити с тънък огнен воал. След това дойде ред на комплексни заклинания от другите елементи, но и на тях не им беше съдено да пробият защитния екран. Продължих с различни комбинации от огън, въздух, земя и вода — покривах с водни и огнени воали Въздушни копия, смесвах Ледени с Каменни стрели, дори опитах да смеся огън и лед. Уви, надеждите ми не се оправдаха.
— Не е зле за първокурсник — похвали ме Серж. — Ще се мъчиш ли още или да приключваме с това?
Дори не беше се задъхал, а от мен потта се лееше като от чешма. Всъщност, Серж трябваше просто да закърпва дупките в защитното си заклинание. Нищо сложно.
— Ето ти още! — ядосано отвърнах аз.
Чувствах се не просто унижен, а направо стъпкан в калта. Разбира се, можех да пробвам с лежащия в джоба ми пръстен на нисшите вампири, но това щеше да доведе до твърде много въпроси. А и последствията от подобни необмислени действия бяха много непредсказуеми. Да се превърна в нисш, пардон, в обърнат във вампир? Не, благодаря. Но какво друго ми оставаше да направя?
Преди да се предам, реших да направя последен опит. Единственото, което не бях пробвал, беше да сплета и четирите елемента в едно заклинание. Едновременната работа с толкова много елементи беше прекалено сложно и не ми позволи да създам нещо кой знае колко хитроумно като структура. Само една смесена топка, подобна на Огнена топка, която веднага нарекох Комплексна топка. Не много голяма, за да намаля риска от самоунищожение, но не и малка. Малко по-голяма от глава. Четирите вида енергия се преплетоха в причудлив модел, осветявайки изненаданите лица на третокурсниците и моите приятели. Самият аз за миг се полюбувах на творението си и после бързо го метнах към Серж — беше възхитително!
Врязвайки се в защитния екран, топката проблесна като светкавица и го пръсна на парчета. Неочаквайки подобен ефект, аз се забавих със следващото заклинание, но все пак успях, преди Серж наново да изгради щита си. Огнената топка изхвръкна от ръцете ми и… се разпадна на половината път…
Дракон да ги вземе тези нестабилни заклинания!
Добре, че бях седнал на земята, защото в този момент щях да падна. Изглежда, че тази Огнена топка отне и последните ми остатъци от сила.
— Край! Достатъчно!
Ана махна Единичния купол и се затича към мен:
— Ако се опиташ да продължиш двубоя, можеш просто да прегориш!
— Но…
— Не искам да чувам и дума!
— Но аз…
— Не!
Изчаках, докато момичето се успокои малко, и довърших:
— Изобщо не се каня да продължавам. В момента това е невъзможно, аз и най-просто заклинание не мога да сплета.
Мисля, че още от самото начало нямах шанс. А дори и да имах, преобръщането ми във вампир направи моите заклинания твърде нестабилни.
— Ама ти наистина си силен — откровено заяви Серж. — Може би дори повече, отколкото всеки от нас. Но в Занаята силата далеч не е решаваща, просто имаш прекалено малко опит и знания. А засега… мисля, че изгладихме нашите разногласия, всичко беше честно.