Чез и Алиса ми помогнаха да се изправя на крака.
— Само засега — безизразно казах аз.
Нямах сили дори да се ядосам както трябва.
— Утре сутринта ще дойдем в Прокълнатата къща, за да обсъдим следващите действия по залавяне на избягалите нисши вампири. Надявам се, че повече няма да има никакви проблеми?
— Няма да има — отговорих мрачно.
Въпреки че Серж изобщо не се държа предизвикателно, бях обхванат от силно желание да му хвърля една Огнена топка в лицето. Жалко само, че нямаше да достигне целта си.
Напуснахме изоставеното поле под тихите проклятия на Чез и подозрителното мълчание на Алиса. Наив също запази мълчание, като леко ме подкрепяше да не падна.
— По мое мнение, това беше подигравка — мрачно каза Чез.
— И как се досети? — ехидно попита Алиса.
— Нямах никакъв шанс — въздъхнах аз, отдръпвайки се от подкрепящия ме Наив. — Много ще трябва да учим, докато ги стигнем. Дори ако вземем предвид нашата „невероятна талантливост“, това ще отнеме години обучение.
— Съгласна съм. Никой от нас няма и най-малък шанс да им се противопостави — ядосано каза Алиса. — Зак прояви чудеса от изобретателност, но и това не му помогна.
„Тя сега комплимент ли ми прави или напротив? — зачудих се аз. — И щом сме нямали шанс, защо толкова настояваше да участвам в двубоя?“
— Но той проби защитата на Серж — за първи път се обади Наив. — Ако не беше нестабилността на заклинанието… Зак, защо така се изложи с Огнената топка? Изнервен ли беше…
Свих рамене:
— Ами прибързах, не успях да създам стабилно заклинание. Но осъзнаваш ли, че ако беше истински бой и Серж използваше атакуващи заклинания, само за секунда от мен и мокро петно нямаше да остане.
— Факт — съгласи се Наив.
— Искам да стана по-силна! — замечтано каза Алиса, а след това гневно добави: — И да му го върна на Серж!
— Да! — присъединих се и аз към вампирката. — Всички ние трябва да го направим!
Наив ни погледна озадачено:
— Да убием Серж?
— И това също.
Всички се засмяхме, а настроението ни мръдна малко от абсолютната нула.
— Чудя се как ли са Даркин и Стела? — разтревожено каза Наив. — Дали са добре?
— И аз бих искал да знам — въздъхнах аз. — Между другото, вие с Чез защо не отидете в дома на Стела, може вече да са там?
Чез изразително погледна към нас с Алиса.
— Искате да си поговорите? Какво пък, ще взема Огненото момче и ще отидем до наглата вампирка. Няма проблем. Но да не минете без целувки, не ме разочаровайте.
— Разкарай се — врътна се Алиса.
Когато Чез и Наив заминаха, ние с Алиса продължихме към Прокълнатата къща и най-накрая можех да споделя опасенията си:
— Започнах да губя способности към Занаята.
— В смисъл?
— Нали видя как се разпадна Огнената топка по време на двубоя? Сега това се случва все по-често.
Алиса се намръщи:
— Сигурен ли си?
— Разбира се. Мога да демонстрирам — всяка втора Огнена топка, ако вложа в нея достатъчно сила, при движение се разпада.
— И си сигурен, че това е резултат от трансформацията?
И отново в гласа й се долови подигравка.
— А какво друго? Велхеор предупреди, че ще стане така.
Противно на очакванията ми, че ще ми съчувства, вампирката се ухили дяволито:
— Кога за последен път медитира?
— Какво да правя? — изненадах се аз от неочаквания въпрос.
— Помниш ли, едни такива упражнения. Ме-ди-та-ци-я. Използва се основно за подобряване на контрола над заклинанията и за да не губиш способности към Занаята.
— Хайде де!
Започнах да се дразня, но засега се владеех.
— Прекалено мнителен си. Няма смисъл да приписваш загубата си на вампиризма. Просто беше прекалено изнервен в края на двубоя и не се справи със заклинанието…
— Не съм се справил?! — подскочих аз. — Точно ти настоя за този двубой, въпреки че ти казах за лошото си състояние след заразяването, но дори и да не беше това, пак нямах никакъв шанс!
— Заразяване? — криво се усмихна Алиса. — Може би и мен считаш за заразена?
— Защо не? — окончателно се ядосах аз. — Щом не можеш да схванеш толкова прости неща!
Алиса мълчаливо се обърна и закрачи в противоположна на Прокълнатата къща посока. Исках да извикам след нея нещо за предстоящата й среща с Девлин, но така и не измислих нищо язвително. Колко глупаво и бързо стана всичко. И през ум не ми минаваше да се карам с Алиса, просто исках да се оплача за проблема със създаването на заклинания…
Почувствах се толкова празен, сякаш заедно със силите от мен си отиде и част от душата ми. Не помня как стигнах до Прокълнатата къща и не смея дори да си представя къде съм пратил Невил с неговите въпроси. Помня само как рухнах на леглото и веднага заспах. И ми се присъни сън…