Ние застанахме нащрек, а Велхеор дори спря да хърка.
— И какво пишат?
— Ще ви бъде интересно да разберете, че артефактите са базирани на принципно нов подход към използването на енергията. Те напълно опустошават резервите на организма.
— Искаш да кажеш, че както и Изкуството, работят за сметка на вътрешната енергия — уточних аз.
— Не съвсем. Изкуството позволява да използваш вътрешната си енергия без да нарушаваш каналите, по които се движи — поправи ме Ник. — А тези артефакти изсмукват и унищожават всичко, без да се съобразяват с последствията. Обикновено такива действия много бързо довеждат до влошено състояние, но при артефактите този процес е доведен до съвършенство — ползвателят ще се чувства здрав до последния момент.
— Значи употребата им е вредна? — прозря най-накрая Наив.
— Не просто вредна, а опасна. Артефактите са настроени на енергията на нисшите вампири, и тъй като те не могат да използват Изкуството, за да анализират тялото си, при продължителна употреба на подобни артефакти ги чака сигурна смърт.
Ама че новина! Нали и аз прибягнах до помощта на такъв артефакт!
— Защо тогава Серж подготвя търсещи заклинания? В края на краищата трябва само да изчака, докато всички измрат — едва сдържайки вълнението си, казах аз.
— Напротив. Серж смята, че трябва да заловим някой от ръководителите на „свободните“, за да разберем откъде са получили тези артефакти. Спешно трябва да установим източникът на разпространението им, както и бъдещите планове на тези, които са започнали всичко това.
Какво пък, и аз бих искал да знам. И мисля, че „свободните“ сами всичко ще ни кажат. Само трябва по някакъв начин да внуша тази мисъл на Серж. Че както е обсебен от своето „никакви преговори с нисшите вампири“, нищо друго не иска да чуе. От друга страна, ако той продължаваше да е толкова упорит, ние можехме сами да разберем всичко и да натрием носовете на третокурсниците. Главното беше да успеем да поговорим със „свободните“ преди Серж да се добере до тях. А и трябваше да ги предупредим за опасността, която крият артефактите.
— Между другото, ако смятате да предупредите „свободните“, по-добре да побързате — каза Ник. — Серж се кани да ви постави под домашен арест.
— КАКВО?! — извикахме всички. — С какво право?!
— Забравихте ли вече, че ви смята за предатели? Просто иска да се презастрахова и да ви държи под око до заминаването ви за форт Скол.
Ето нещо, което съвсем не ми харесва. Как ще мога да се справя с всичко и да отида в земята на вампирите, ако ме следят или още по-лошо, затворят в Прокълнатата къща?
— Ъ-ъ, тая няма да я бъде — скочи от стола Невил. — Аз участвам в подготовката на празника на пълнолунието, така че домашният арест ще мине без мен.
Стела тръгна към изхода, поглеждайки предпазливо към Ник:
— А аз трябва да предупредя нашите за новите търсещи заклинания и за пагубното въздействие на артефактите върху организма.
— Само не се разбягвайте всички — насмешливо каза Ник. — Че ще изглежда малко подозрително. Добре, оправяйте се, а аз засега отивам при момчетата. Мисля, че все още имате около половин час.
Отведох Стела настрани, така че Ник да не ни чуе, и бързо казах:
— Ще трябва да ги убедиш да се предадат на нас. Нека сами да дойдат тук и да кажат откъде са взели артефактите. Разбира се, може някои от тях да изпратят в столицата, а други да вкарат в затвора, но не виждам друг начин. Затова пък останалите ще бъдат спасени и ще бъдат под закрилата на моето семейство.
— Ще опитам — увери ме вампирката. — С Даркин ще направим всичко възможно да ги убедим.
Невил, Стела и Ник излязоха, а ние останахме да обсъждаме бъдещите планове.
— Не знам как смята да ни държи в Прокълнатата къща, но почти е сигурно, че някой от тях ще остава в къщата — казах аз. — Алиса, имам важна мисия за теб…
— Наистина ли? — примигна вампирката с очевидното намерение да ме прати по дяволите, но аз я прекъснах и казах припряно:
— Трябва да доведеш Стил тук при нас. Първо, с него там се отнасят много зле, и второ, има вероятност да успея да му помогна. За целта той трябва да бъде тук по време на пълнолунието.
И по-точно, имаше много малка вероятност за оставащите два дни да успея по някакъв начин да му помогна. Но кой обръща внимание на такива дреболии?
— А откъде знаеш как се отнасят с него? — изненада се Алиса.
— Имам си източници — отговорих аз уклончиво. — И подозирам, че ще е по-добре да тръгваш още сега, за да не попаднеш пред погледа на третокурсниците.
Алиса се канеше да ми каже нещо гадно или подигравателно, личеше си по очите й, но след това промени решението си и се устреми към изхода.