— Чухме — измърморих аз, тайно радвайки се на смяната на темата.
— Чудя се къде ли ще изпратят вашата петорка? Ние, например, оставаме в Лита. Все пак, най-добрите първокурсници не трябва да се мотаят из Пограничните села…
Невил също така каза, че в Лита Патрулите ще се състоят само от Майстори… Въпреки че при семейните връзки на Ейнджъл и Митиса нищо не е невъзможно. В действителност, бащата на Ейнджъл е същият този главен съветник, който подписа указа за Патрулите… Какво се заблуждавах? Щом тези момчета спечелиха турнира, значи те наистина са най-добрите ученици, и от този факт, уви, не можех да избягам.
— Поздравления — Невил се усмихна сковано. — А сега можем ли да продължим с вечерята си? В момента е нашата смяна.
— Всъщност смяната ви вече приключи — доволно каза Ланс. — Така че освобождавайте масата, искаме да вечеряме на нея.
— Както ви харесва — свих рамене и прошепнах на Наив. — Вземи тези ябълки. Не се дръж така, сякаш ще ти ги откраднат.
Наив с готовност омете от масата всичко, до което достигнаха ръцете му, и побърза да напусне столовата. Ние с Невил последвахме неговия пример.
— Довиждане — подхвърли зад нас Ейнджъл. — Надявам се, че бързо ще свикнете с миризмата на оборски тор в Пограничните райони…
— Гадина — изруга Невил веднага след като излязохме. — Преди не можех да разбера защо с Чез толкова недолюбвате тези момчета, но с всяка нова среща все повече се убеждавам, че сте прави.
Наив изсумтя одобрително и захапа ябълката.
— Един ден ще си разчистим сметките с тях — уверих Невил, — само да ни позволят да провеждаме свободни боеве…
— Това няма да е скоро — изведнъж се присъедини към нашия разговор Наив. — Чух големите ученици да казват, че учебни двубои се разрешават чак на третата година от обучението. А за да ти позволят свободен бой трябва да учиш най-малко петнадесет години…
— Между другото и аз чух нещо такова — замислено заяви Невил. — Според правилата на Академията двубои са позволени едва от третата година. Но пък ние започнахме двубоите още на втория месец от обучението.
— Системата за обучение се променя — предположих аз. — След като започнахме двубоите три години по-рано, тогава може би ще мога да предизвикам този дребосък на дуел още след година.
Притворих очи замечтано.
— Какво след година! — чухме зад гърбовете си хрипливия глас на Чез и след миг тежката му ръка кацна на рамото ми. Едва се сдържах да не извикам — ударът по рамото предизвика остра болка в гърба ми.
— Водният факултет ще намалее с един ученик — ядосано казах аз. — Жалко, че пропусна един много съдържателен разговор с нашите противници.
— И какво толкова научихте от този разговор? — попита Чез скептично.
— Преди всичко научихме, че тези момчета са пълни малоумници — отговори вместо мен Невил.
— Това си го знам без никакви разговори — отвърна Чез. — Това на тях на челото им е написано с големи букви.
— Букви? — изненада се Наив и прекъсна за миг унищожаването на ябълките.
— Ти дъвчи, дъвчи — нежно каза Чез — не се разсейвай.
— И също разбрахме, че цялата им компания ще бъде на практика в Лита — реших да попаря червенокосия си приятел.
— Знам, — тъжно въздъхна Чез, — всички за това говорят. Сега те са най-добрите ученици — всички привилегии са за тях.
Вървяхме в мълчание за известно време.
— Какво още научи? — попита Невил накрая.
— Ами… нищо важно. Новото формирование се нарича Патрул. Честно казано, това име не ми харесва, защото предполага постоянни разходки из се… — Чез хвърли поглед на братята Викерс и се поправи — в Пограничния град. За всеки отряд ще осигурят сграда и определен участък от града, за да патрулират и да възстановяват реда. Ще ни надзирава Майстор.
— Тоест, ще помагаме на обикновената стража? — уточних аз.
— Ще помагаме на стражата и ще изслушваме оплакванията на хората от поверения ни район. Като цяло, това не е практика, а някаква каторга. И най-лошото е, че няма измъкване от това.
— Някак си ми е трудно да си представя всичко това — казах бавно — неопределено е някак, неясно…
Чез рязко спря пред платформата с телепортите.
— Точно така. И затова сега ще отидем да съберем нещата си, а ти отиваш при чичо си. Може би той ще ти каже нещо по-конкретно.
— Може би — съгласих се аз. — Само че човек трудно го намира него. Но ще се опитам…
— Опитай — каза Чез и прекрачи в телепорта.
Братя Викерс ми пожелаха късмет и също изчезнаха в ярка светлина.
Всички ме изоставиха. Алиса не беше на себе си след… мда, след. Вампирите изчезнаха от Академията и никой не знаеше къде точно са отишли. Дори Догрон — каменния трол, и той напуска академията преди седмица. Нещо ми подсказваше, че и чичо си няма да намеря днес… Може да се опитам да намеря Кейтен — откакто го възстановиха като Майстор, той съвсем престана да излиза от лабораторията си. Предполагам, че през цялото време освен с „автомага“ с никой друг не е общувал.